Нашите жени в театър 199
От HighViewArt
На 27-и юни от 20:00 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера „Нашите жени“ от Ерик Асус (за първи път у нас), постановка на Атанас Атанасов. В ролите ще видим Константин Икономов, Георги Спасов и Деян Ангелов.
От двадесет и пет години трима приятели – Макс, Пол и Симон – редовно се събират да играят карти, да споделят радости и грижи, да се оплакват от жените си. Тази вечер обаче няма да протече по обичаен начин. Симон закъснява повече от друг път. Виното, отворено да подиша, отново е затапено. Макс започва истински да се изнервя. Пол се опитва да го успокои. Но парижката нощ отвъд прозореца на апартамента е сякаш наелектризирана от някаква необяснима тревожност.
Най-накрая Симон нахлува в жилището. Разчорлен и задъхан. Надига първата бутилка, която попада пред очите му. Нещата се заплитат. Полицейска сирена се чува отвън… Нека не избързваме. Историята ще стане криминална. Въпросителните ще останат почти до самия край. Когато не само престъпната интрига, но и най-дълбоките, старателно таени тайни, които всеки един от тримата приятели е крил от другите, ще се разкрият.
Ерик Асус ни предлага майсторска комедия, изпълнена с необичайни, неочаквани ходове и любопитни герои. Тя откровено сваля шапка на дълбокото приятелство.
Атанас Атанасов вещо разчита текста с намигване към зрителя. Петя Стойкова и Мартин Каров създават изящно-френска атмосфера чрез сценографията и музикалната картина. А актьорите Константин Икономов, Георги Спасов и Деян Ангелов изграждат плътни образи, ексцентрични, но и някак толкоз разпознаваеми за всеки.
Картите са раздадени. Нека играта да започне!
„Няколко думи за въведение към спектакъла… Този път ми е много трудно. Скъпи дами, забавлявайте се, когато се досетите, че от сцената става дума за вас… и не казвайте нищо на вашата мъжка компания след поклона на актьорите. Мъжете винаги разбират какво се крие в женското мълчание. Те споделят неговото ехо, но много рядко с вас… Обикновено превръщат болката си в изкусно изкуство. Затрогващо, патетично и състрадаващо. В случай на съмнение, си спомнете за „Uomini Soli“ на „Pooh“.* Песента е прекрасна и беше първата асоциация, когато прочетох „Нашите жени“… Защото съм мъж, защото една от любимите ми роли е в „АРТ“ на Ясмина Реза и защото като юноша бях прочел безброй криминални романи. P.S. Имах желание и за някакъв послепис, но живота ви дава много по-добри избори. Мъжът до вас… Театърът на мъжете… В краен случай мъжете в Театъра“, споделя режисьорът Атанас Атанасов.
СИМОН – Приятели… приятели… Благодаря, съсипахте ме! Аз си мислех, че истински приятел е човек на когото се обаждаш в 3 часа през нощта и му казваш: ”Извърших престъпление” и той ти предлага да дойде и да ти помогне да заровите трупа.
МАКС – Приятели сме, но приятелството не дава всички права. И то си има граници, определени рамки! Приятелство не е някаква дума, която подхвърляш ей така и която оправдава всичко.
ПОЛ – Но приятелството минава също така и през прошката!
Следващите представления на „Нашите жени“ са на 8-и и 26-и юли.
