Нещо за Майкъл Джексън или не спирай, преди да си постигнал достатъчно...
„Животът на суперзвездата”, „Животът на иконата”, „Историята на една легенда”... Това са заглавия на различни документални филми, книги и статии във вестници и списания.
След смъртта на Майкъл през 2009 г., започнаха всекидневно да се появяват в публичното пространство всевъзможни материали, имащи претенцията да пресъздадат в 20 реда, 30 минути видео или 200 страници земния път на Краля на попа. Като човек, който е наясно с измеренията на неговите постижения ми е трудно да си представя осъществяването на тази амбициозна задача. Не смятам да си поставям подобни грандиозни цели и затова просто реших да напиша „Нещо за Майкъл Джексън”.
През 1964 г., бъдещият музикален идол получава разрешение от строгия си баща да се присъедини към групата, съставена от по-големите му братя Тито, Джаки, Джърмейн и Марлон. По това време дребосъкът е бил едва на 6, налагало се е да стъпва на дървено трупче, за да стига до микрофона, но щом се добира до него, никога повече не го пуска. Jackson 5 са едни от малцината в музикалната история, чиито първи четири сингъла стигат до номер 1 в Billboard Hot 100. Днес слушам ‘’I Want You Back’’, ‘’ABC’’, ‘’The Love You Save’’ и ‘’I’ll Be There’’ и ми се струва невероятно как 40 години след издаването си тези композиции продължават да бъдат толкова значими.
Това е летящ старт за кариерата на Майкъл, но неговите мечти никога не свършват. Десетгодишното момче от Гари, Индиана стои часове наред, захласнат в екрана на телевизора, гледайки изпълненията на Джеймс Браун, Джаки Уилсън, Сами Дейвис и Фред Астер. Той попива всяко тяхно движение, копнее един ден да бъде като своите идоли и да спечели престижното (по това време) отличие в музиката Грами.
Десетилетие по-късно, през 1980 г., срамежливият двайсетгодишен младеж излиза плахо на сцената, за да получи своето първо Грами за песента Don’t Stop ‘till You Get Enough. Часове след церемонията, той гледа записа от награждаването, плачейки, че се е върнал у дома само с едно отличие. В този момент, Майкъл обещава на себе си: „Един ден ще спечеля повече статуетки от всеки друг, следващият ми албум ще стане най-продаваният в историята”.
Годината е 1984 и всички отново са в очакване на раздаването на най-ценното музикално отличие. Не е изненада за никого, когато Джексън печели наградата в категорията Албум на годината със своя Thriller. Но след това излиза, за да получи още една статуетка. Минават няколко минути и той пак е там със своето лъскаво синьо сако, тъмни очила и диамантена ръкавица на дясната ръка. Майкъл е викан на сцената отново и отново. Равносметката е, че в края на онази знаменита вечер той си тръгва с 8 грамита. Това е нещо невиждано до този момент. По това време, Thriller вече е станал най-продаваният албум за всички времена и прекарва космическите 37 седмици на върха в Billboard 200. Оттогава светът е в краката му, симпатичното дете с изумителния глас се превръща в Краля на попа.
Майкъл Джексън се качва на трона и никога не слиза от него, въпреки че в своя живот води непрестанно неравна битка с приятели, врагове, журналисти, роднини и други кръвопийци. Веднъж той казва: „Създателят си отива, но изкуството му ще живее вечно. Затова аз се опитвам да избегна смъртта, като посвещавам целия си живот на моята работа”.
Е, днес спокойно можем да кажем, че MJ постига и тази своя мечта. Този човек прокарва пътеката за всички останали големи поп звезди, които ще дойдат след него. Пътеката обаче свършва в толкова високи и стръмни върхове, където все още човешки крак не е стъпвал. С изключение на неговия...
