''Отпечатъци от Антарктика'': изложба на Марина Великова

Рисунките са направени в периода януари/февруари 2024г., на брега на Антарктическия океан, в района на Българската научноизследователска база на о-в Ливингстън, Антарктика, от Марина Великова.

"За да разбере акварелите на Марина, човек трябва дълго да ги съзерцава, дългo да се вглежда в тях, за да усети студа, вятъра, водата и тази психологическа бариера, наречена края на света. Това са творби, които първоначално може би смущават очакванията за нещо по-идилично. Вниквайки обаче в същината на създаване на творбите, осмисляйки чувствата и състоянията, на които тези произведения са отражение, човек разбира дълбочината на работите, на посланието, което те носят. Тяхната мощ се крие в непринудеността на жеста, в намесата на природата в съзидателния акт, в свободата на творческия дух, пожелал да достигне края на света. Какво всъщност представлява краят на света?

Тази шир от вода, лед и скали не е просто географска локация, това е преди всичко психологическа бариера, която постоянно предизвиква човешкото въображение. Някаква малкa, но съществена частица от Антарктика буквално, физически присъства в творбите на Марина. Авторката използва именно вода от ледниците, за да създаде своите акварели. Вода, разтваряща боите, пръски от океана, дъждовни капки, наслагвания, разливане, отмиване – всичко това оставя отпечатъци върху хартията. В този смисъл природата е не само вдъхновител, тя е почти съавтор, сътворец, направил своята директна намеса в създаването на акварелите.

Работени в екстремни условия, при неспиращ вятър, без предварителна подготовка, тези произведения са непринуден израз на бурята от чувства, която връхлита автора, достигнал до края на света. Липсата на образност, на конкретика най-точно пресъздава смесицата от преживяно и видяно. Колоритът и колоритните съчетания са силно повлияни от цветовете на леда и рушащата се скала. В няколко произведения се появяват отделни конкретни образи. Те буквално изплуват от безформената маса на вода и лед.

Колажираният параклис и стълба, създадени от човешката ръка, са напълно чужди на използвания художествен език, те са нещо външно, привнесено към този необикновен свят. Нарисуваните пингвини са образи – символи на малкото признаци на живот в пустинята, създадена от леда. Творбите на Марина са личен разказ за пътуване до края на света, за изпитанията на духа, които човек преживява, достигайки прага на този край, за безкрайната мощ на природата, видяна през очите на твореца."

д-р Любен Домозетски

„Отпечатъци от Антарктика" създадох на границата на морето и земята, в пресечната точка на познатия и непознатия свят. На границата на страха и възторга. С усещане за началото на времето и земята, и на прага на безкрая. Създадох ги на предела на волята, в моменти на прозрение и преживяване на атавистична връзка с първозараждането и водата. Това са отпечатъците на мястото в моя вътрешен свят. Следи от съприкосновения, като черните линии в ледника, по които четем времето.

Марина Великова