Пълнолуние - стихотворение от Деница Петрова

Луната облече си нощната дреха

в съня ми пристигна като синя утеха,

от звездния блясък - уши си цветен копнеж,

завъртя се със него- в кръгъл, топъл манеж.

 

Полека покри се с вени от клони

а вятъра с шепот - бързо ги гони,

бушува кръвта им в забързано време,

манежът не може да ги отнеме.

 

Небето запали, сапфирът се пръсна

в едно със магията душата възкръсна,

от пръските бликна до синьо неземна,

завъртане в кръг - нощта е лунно поредна.

 

Автор: Деница Петрова,

Картина "Пълнолуние" Петра Добревска