Пълнолуние - стихотворение от Деница Петрова
От HighViewArt
Луната облече си нощната дреха
в съня ми пристигна като синя утеха,
от звездния блясък - уши си цветен копнеж,
завъртя се със него- в кръгъл, топъл манеж.
Полека покри се с вени от клони
а вятъра с шепот - бързо ги гони,
бушува кръвта им в забързано време,
манежът не може да ги отнеме.
Небето запали, сапфирът се пръсна
в едно със магията душата възкръсна,
от пръските бликна до синьо неземна,
завъртане в кръг - нощта е лунно поредна.
Автор: Деница Петрова,
Картина "Пълнолуние" Петра Добревска
