Ради Георгиев: Много от историите в „Стажът“ са лични, вече пиша продължение
От HighViewArt
Ради Георгиев се занимава с PR и маркетинг вече 17 години. Започва кариерата си в голяма рекламна агенция, работил е в телевизии като маркетинг директор, а от 7 години е съсобственик на PR агенция, която работи в сферата на културата, образованието и шоубизнеса.
В първата си книга "Стажът", издадена от "Ентусиаст", Ради представя света на публичните комуникации такъв, какъвто той го вижда. Макар написаното да е художествена измислица, много от историите в „Стажът“ са вдъхновени от реални събития.
Ради Георгиев даде специално интервю за читателите на High View Art и сподели доколко историите в книгата са художествена измислица, какво предстои в продължението и какво ще видим в рамките на фестивала Sofia Summer Festival.
-Ради, в началото на лятото издадохте дебютната си книга - „Стажът“. Два месеца по-късно – какво ви казват хората, които са я прочели?
-Хората, които ме познават първо бяха изненадани, че изобщо съм написал книга, а пък още по-изненадващо е, че я харесаха или поне така казват. Радва ме, че отзивите за книгата са положителни, повечето хора казват, че се чете бързо, което е добре. Освен това историята се оказва интересна, защото досега никой не беше представял света на ПР-а по този начин и доста хора са заинтригувани именно от тази част на книгата.
-Какво ви провокира да напишете „Стажът“ и доколко художествената измислица измества реалните факти?'
-Цял живот пиша. Работата ми е свързана с писане и редактиране на текстове, разбира се те в повечето си случаи са прес материали или дописки за проекти, по които работим. Освен това в ерата на блоговете, когато бяха модерни, поддържах свой блог. Много често просто сядам на белия лист и си пиша и така се появи „Стажът“. Аз в началото нямах идея, че пиша книга. Започнах с истории, които описвах, след това се появи и героят Митко, историите се свързаха и тя книгата някак си сама започна да се оформя.
След това се сблъсках и с трудността да бъдеш издаден и съм много благодарен на издателство „Ентусиаст“, които повярваха и издадоха книгата.
-Вие самият откривате ли се на страниците на книгата?
-Разбира се. Много от историите вътре са лични, много от героите са хора, с които съм работил или в момента работя, но мен като герой ме няма. По скоро съм се разпръснал в няколко човека и през тях разказвам и част от моята история в този бизнес.
-Работите в сферата на пиара и маркетинга вече почти 20 г. Как се виждате в следващите 20 г?
-По-полека. За тези години научих, че не всичко е на всяка цена и понякога целия този напън и зор си го причиняваме сами и то абсолютно ненужно. В началото на всяка кариера човек е готов на всичко, както бях и аз. В момента съм по средата и съм твърдо решен да отдавам внимание само на смислените неща и проекти. Така, че ако първите 20 са били на спринт, ще опитам следващите 20 да са спортно ходене.
-Загатнахте, че работите по втори роман. Каква ще бъде неговата тема?
-Даже започнах да го пиша. Той ще е нещо като продължение на „Стажът“. За хората, прочели книгата, остава една голяма въпросителна накрая и най-честият въпрос, който получавам е, ама защо така свърши? Във втората книга ще се опитам да дам отговор, но не съм сигурен дали няма да задам повече въпроси.
-Какво е вашето лято? Как обичате да го прекарвате?
-Лятото ми е между София и къмпинг Китен. В София правим за втора поредна година Sofia Summer Fest, летният фестивал на София, който отнема голяма част от времето ми. А на къмпинга имаме каравана и там опитвам да изключвам за малко, което не винаги се получава, но пък дъщеря ми успява да има истинско синьо лято там с много други деца, което дава смисъл.
-Вие сте сред организаторите на най-мащабното събитие в София през лятото – Sofia Summer Festival. В какво се корени неговия успех?
-Основният успех е, че се събрахме различни хора, с различни силни и слаби страни, но заедно се виждат само силните ни такива. В България се наложи моделът всеки сам да се оправя и, че сам можеш да правиш големи и мащабни неща. Лично според мен, за да има успех подобен фестивал, то за него трябва да се съберат именно различни хора, с различни идеи и усет за живота, както и хора които разбират от различни специфики на бизнеса и именно това е най-голямата ни сила – екипът. Аз силно вярвам, че хората са най-ценното нещо. Ние сме четири луди глави, спорим, караме се, повишаваме си тон, но Sofia Summer Fest е наше дете и ние като всяко семейство искаме най-доброто за него.
-Какво ни предстои да видим още в рамките на фестивала?
-До края на август имаме спектакъла на Александра Сърчаджиева, който лично горещо препоръчвам на всеки. Ще видим дует „Авеню“ на сцена, нещо което не се е случвало през последните 2-3 години. Имаме разпродадените ни през юли спектакли „Отчаяни съпрузи“ и „Поетите“, както и моноспектакълът на Бойко Кръстанов, както и нещо специално – „Четиримата пианисти“ – Янъков, Черкин, Петров и Заберски. Освен това отново ще ни гостува фестивалът на Найо Тицин за документално кино Master of Art, който миналата година беше страхотен хит. Сигурен съм, че и тази година програмата им ще е силна.
През септември имаме концерт на Михаела Филева и Максим Ешкенази, концерт на Иво Димчев, много театрални постановки, рекламният фестивал ФАРА, фестивалът „Цвете за Гошо“, София Филм Фест и две важни премиери – Део ще представи за първи път своя автобиографичен стенд-ъп спектакъл „Как се стигна дотук!?“, а Стефан Командарев ще направи премиера на новия си филм „Живот от Живота“ при нас. И още много, много неща. Най-добре е хората да следят програмата ни на www.sofiasummerfest.bg, защото със сигурност ще си харесат нещо.
-Защо София се нуждае от подобно място?
-Всеки голям град се нуждае от фестивал през лятото. Ние не сме измислили формулата. В цяла Европа големите градове правят разнообразна културна програма през лятото. Един път за жителите си и един път с цел привличане на туристи. Нашата цел е именно такава, фестивалът да стане традиционен и през лятото хората в София да знаят, че има какво да правят, а гостите на града да не идват само за разходка до мола. И амбицията ни е, когато един ден Пандемията е зад нас, фестивалът да стане международен.
Освен това тази година направихме и първи опит за изнасяне на фестивала в още един град – Перник. Амбицията ни е и там да продължим, защото в лицето на общината срещнахме сериозен партньор, който иска да развива културата в града. Също така имаме идеи и за още градове, в които да опитаме да създадем летен фестивал.
-Кой е Ради Георгиев извън маркетингът и писането на книги?
-Ради е обикновено момче от Лозенец. Имам късмета да израсна в квартал, в който приятелствата от детските години продължават за цял живот и знам, че имам приятели, на които мога да разчитам за всичко по всяко време, а това за мен е най-ценното в един живот, да си обграден от смислени хора, с които с еднаква лекота да споделяш успехите и неуспехите си.
-Какво ви предстои?
-В работен план, още с края на фестивала ще започнем работа по изданието догодина. Отделно работим със Стефан Командарев по третия му филм от трилогията му след „Посоки“ и „В кръг“, очаква ни поредния силен ТВ сезон, в който ние като агенция работим с Нова телевизия, тази година сме ангажирани с три от големите им предавания – „Забраненото шоу на Рачков“, „Маскираният певец“ и „Игри на волята“. Работим и за фестивала за късометражно кино IN THE PALACE, продължаваме работа с детския научен център „Музейко“ и какво ли още не.
В личен план дъщеря ми ще е 7 клас и силно се надявам да не са отново онлайн, защото е пагубно за децата, а ще има изпити, матури и ако ще се готви от компютъра не съм сигурен в смисъла.
-За какво мечтаете?
-За нормална работна среда и предвидимост. В България едно от най-трудните неща е да планираш, което когато говорим за сериозен бизнес е пагубно. Хората не си дават сметка, но за да успява един фестивал като Sofia Summer Fest, освен лудите като нас, е нужно да можем да го планираме за следващите поне 5 години, а не година за година.
