Валери Петров - магьосникът на думите

  • Сподели:
Валери Петров - магьосникът на думите

Валери Петров е авторът, с чиято лирика ("В меката есен", "Палечко", "Песничка за пазачите на фара"), пиеси ("Когато розите танцуват", "Театър, любов моя"), филми по негови сценарии ("Рицар без броня", "Йо-хо-хо", "На малкия остров") и великолепни преводи на Шекспир са отраснали поколения наред. Всяка изречена от него дума се помни, всеки негов стих е музика, а всяка мисъл - мъдрост...

1. "Мислете с умовете си и България ще я бъде."

2. "Имах мечта да имам часовник. Сега имам часовник, но нямам мечта."

3. "Аз съм човек на надеждата."

4. "В самия себе си човек трябва да влиза въоръжен до зъби."

5. "Нещо много лошо се извърши в душите на хората и в отношенията им днес като резултат, безспорно, на социалните и политически промени от последните години. Най-често срещаният тип на човека – поне в градовете – е станал съвсем друг -далеч по-лош, по-груб, по-себичен – искате ли още квалификации? Добре: по-невъзпитан, по-некултурен, по-лишен от духовност в сравнение с този, който населяваше времето, в което протече животът ми. След Девети септември, а и преди него. Най-лошите черти от психиката на народа ни изскочиха на обществената повърхност и потиснаха добрите: честността, скромността, добротата, трудолюбието. Думите ми са силни, но и болката ми е такава. Дано този, който ги нарече „старческо мърморене“, излезе прав! Но, не, други са станали критериите за добро и зло, други – знаете какви – са станали главните пружини, „мотивациите“ (както е модно да се казва сега) на живота ни, личен и обществен. Не мога да се начудя на това, което стана, и което още става. Чуйте музиката, която се носи във въздуха, вижте равнището на хумора, който се излъчва от екраните…"

6. "Главната причина за пристрастяването на децата към телевизора е, мисля, в това, че е по-лесно да гледаш и слушаш наготово приказката, отколкото да я сричаш в книжката. Същото май е и при възрастните, но освен това при едните и другите, изглежда, играе роля и магнетичната сила на малкия екран. А дали книгата ще пребъде - не мога да пророкувам със сигурност. Виждам я, че прави усилия да не загине. И дано успее, но извънредно важно е, разбира се, какви мисли и чувства ще носят на хората и двата „носителя" - книгата и екраните, малкият и големият. И специално малкият, който се оказа по-голям от големия си събрат. Защото, ако книгата трябва да заплати живота си с цената на доброто съдържание, това също ще бъде смърт."ю

7. "...мисли всякакви на вид,
чудесни стават под перото."
("Спокойствие")

8. "Хора, добрите писма са на път!"
("Добрите писма")

9. "Не сме ли ний и онова,
което искаме да бъдем?"
("Под бледо небе")

10."Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?"
("Хвърчащите хора")