Венцислав Занков на 60 и неговата проспективна изложба ''Още са тук''
От HighViewArt
''Още са тук'' се явява на мястото на очаквана юбилейна изложба. Изложба, която да историзирана една творческа биография, като показва натрупани по складове и изложени в обществени триумфални пространства и частни вили край лазурни брегове, създавани през годините работи на художника.
Навършването на 60 години би могло да е и повод за една от т. нар. „ретроспективни изложби“, с които сме свикнали да назоваваме опита за събиране и подреждане на разбягващата се по дефиниция творческа енергия. „Още са тук“ не може да бъде ретроспективна изложба, защото не е ретро, не е обърната назад. Живият художник не може да бъде историк на себе си, защото винаги е вече с една крачка извън рамката.
„Още са тук“ може да се определи като проспективна изложба – изложба с фокус върху перспективата. Тя показва не част от миналото, а нещо предстоящо, което носи със себе си времената.
„Още са тук“ се състои от 13 непоказвани фигури от чугун, създадени през последните няколко години. Чугунът е обратното на пластилина – материала, чието име използваме, когато искаме да назовем пластичността и ковкостта на хората в капаните на обществената принуда.
Изгорени, желанията и мечтите остават в миналото, но като негатив. Бъдещето е възможно само ако миналото е мислено като огнено раздиране на пространството, а времето – винаги памет за извършено травматизиране.
Но „Още са тук“ са и 13 стоп кадъра на актуалното лично състояние. 13 маски на замръзнала в изгореното желязо творяща и страдаща персона. Не само фигури, а и застинали състояния, уловени гледки като в прорязана от светкавици нощ. Фигури на невъзможното бягство – сякаш в метал са реконструирани ужасените тела на жителите на Помпей.
Дали в тях да четем израз на безсилие? На отчаяние? На надежда? На последната надежда преди потъването на „Титаник“, когато някои разчитат да оцелеят с помощта на кокетство, а други – на лактите и юмруците си?
Надеждата на утописта революционер, очаквал подходящия момент, когато обществото ще достигне онази точка на разруха, която да се превърне в ден първи на революцията, но е бил изненадан от изригването на вулкан или разтърсващо земетресение, при което земята поглъща без да избира добри и лоши?
„Още са тук“ представя 13 фигури без кожа. 13 фигури без защитата на дрехите, но винаги, дори когато мускулите са разкъсани, месото виси на парцали, раните са посивели и възжълти, в проядените фигури остава социалната маска и тренирания етикет. Тялото умира понякога за секунда, органичната материя е изпепелена с 1350 градуса по Целзий, заместена от разтопен метал, но и в напълно вледенения отпечатък остава ужасената поза на социалното животно. Човекът винаги е много хора, несъстоятелен, но настойчив актьор.
Изстиналото желязо, последната фаза на тази алхимична трансформация, чугунът, представлява тежко, твърдо и крехко състояние на нещо, което е било мекото, пъргаво, леко и летящо.
„Още са тук“ е и продължение на групата фигури от изложбата „Последните граждани на Кале“. Фигури, свързани от заразително безсилие.
Чугунът е желязна сплав, чието съдържание на въглерод надвишава 2%. В допълнение към тези компоненти, сместа съдържа редица постоянни вещества като манган, силиций, фосфор, сяра и легиращи добавки. Но въглеродът е веществото, което като при стоманата напомня за живата материя – той е градивният елемент на живота (а живо наричаме онова, което умира). Фигурите понякога са обработени с ръждопреобразуватели, понякога са заварявани, понякога са оставени изцяло на сътрудничеството на съдържащия влага въздух.
„Още са тук“ представя актуалната работа на Венцислав Занков. Вълнения и тревоги от настоящето ще влияят върху нейното възприемане и тълкуване, но тя не е естетически отговор на съвременната ситуация в Европа и света, не е пряко свързана с пандемичните рестрикции на човешки свободи, нито с унизяващи човешкото военни престъпления.
Венцислав Занков е роден през 1962. Завършил е скулптура в НХА-София през 1988. През годините е стоял зад множество инициативи и кураторски проекти, сред които седмичния дискусионен клуб „На тясно” в Хамбара (2004-2008), вестник „39 грама” (2005-2008), Фондация за съвременно изкуство „Венцислав Занков” (основана 2009), Железен орден за съвременно изкуство „Венцислав Занков” (учреден 2010), „Всичко за мъжа” (2004-2008) съвместно с „Гьоте институт – България”, „White, male, straight” project (2002) с подкрепата на Швейцарска културна програма за България „Прохелвеция”. Куратор за България на международни видеоарт проекти, организирани от Magmart, Италия (2013-2019).
Доцент в департамент „Визуални изкуства”, НБУ (2017). Дипломиран магистър филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016). Доктор в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство” (2013). Психодрама-асистент (консултант).
Сред последните му самостоятелни изяви са: В&В ЕПИКРИЗИ галерия “Васка Емануилова“ /СГХГ/(2021); “Пред мен“, голямоформатна живопис, скулптура и неон, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2020), „Последните граждани на Кале”, скулптура, строителен обект НБУ (2016) и Артиум, Сердика център (2016); „О, щастливи дни”, голямоформатна живопис и скулптура, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2014) с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Последният будоар” - скулптура, кръв, видео, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2011), с подкрепата на Международна фондация „Св. Св Кирил и Методий” и Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Нова призрачна живопис/всички вече сме призраци”, галерия Ракурси, София (2011), „Post-романтизъм. Reloaded” – Български културен институт – Берлин (2011); „Възможно-Невъзможно.
Идейни проекти за естетизация на градската среда” с подкрепата на столична програма „Култура” 2011, Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, партньор – Център за култура и дебат „Червената къща” (2011). Участвал е в множество групови изложби и други събития. Венцислав Занков е автор на множество публикации в периодичния печат и в интернет.
Откриване на изложбата на 1 май, неделя, от 18.00 часа
1 – 28 май, 2022
Галерия Credo Bonum, ул. „Славянска“ 2, вход от ул. „Бенковски“, www.credobonum.bg
