Жулиет Бинош - която вярва, че нещата идват в правилния момент
От Нели Славова
Какво се промени най-много в живота ви през последните 20 години?
- Какво се промени? Имам деца. (Смее се.) Надявам се на малко повече съзнание. Надявам се на малко повече знания. Много ми е трудно да отговоря на този въпрос, не знам защо. Има някои книги, които промениха съзнанието ми, но по отношение на връзките не мисля, че съм постигнала някакъв напредък.
Имах връзка в продължение на 15 години - събирахме се, разделяхме се - и по някакъв начин, заради това време на раздяли и събирания, това ми помогна да не бъда толкова притежателна и да обичам по друг начин. Животът си минава, но вътрешно ние сме си същите.
Не мислите ли, че е възможно да се променим из основи?
- Изборите и действията ни правят това, което сме, и наистина потвърждават кои сме. Във вас има различни пластове, които може да изследвате. Има свобода, която идва с възрастта, защото ценностите се променят.
Не можеш да държиш на същите неща, както преди. Има нещо като свобода. От една страна, ставаш по-крехък, а от друга, имаш сила, която идва заедно с това.
Какво имате предвид по-крехка?
- Физически се променяш и това те прави по-крехък. Има и нещо друго, което предстои. Оставяш някои неща и трябва да се изправиш пред други.
Трябва да преодолееш: нуждата от власт, нуждата от притежание, нуждата от удоволствие - трите големи предизвикателства, с които човешкото същество се сблъска в определен момент.
Когато играете, имате ли нужда от много свобода?
- В един филм, който снимах, си спомням, че при първия кадър сложих ръката си на дръжката на вратата. Опитвах нещо ново и импровизирах. Веднага, когато сложих ръката си на дръжката, режисьорът каза: "Не, не си слагай ръката на дръжката", а аз бях изненадана, защото дори режисьор като Абас Киаростами не ми казва това!
Затова си позволих да му отвърна: "Ще изгубиш много, ако не ме оставиш да се изява. Затова те моля - остави ме да дишам. Моля те да ми дадеш три свободни дубъла. През първите три дубъла запази мълчание. След това можем да направим 20, 40, 60 - и колкото още искаш". Така и направихме. И благодарение на това се разбирахме много добре. Но това все пак беше първият филм на режисьора.
За някои режисьори вероятно е трудно да се откажат от този контрол. Те трябва да зависят от това, което им предлагаш.
- Но това е екипна работа, съвместно творчество. Да се мисли, че един филм е само гледната точка на режисьора, според мен е погрешно. Накрая той трябва да вземе решенията, но при процеса на създаването му определено е съвместно творчество.
Съзависимостта е голяма. Мога да разруша гледната точка на режисьора, ако искам, защото аз съм актьорът, имам договор и ако не искам да играя така, това е мой избор.
Звучи като заплаха.
- Е, затова трябва да сте по-интелигентни и да се доверявате. Той трябва да ми се довери, както и аз следва да му се доверя. Много по-интересно е да работиш с доверие, отколкото чрез контролиране и кой ще има последната дума.
Актьорът може наистина да използва силата си в момента на играта, но режисьорът може да използва силата си в момента на монтажа. Освен ако в договора ви не е записано друго - например, някои големи американски звезди, няма да ги назоваваме, имат контрол върху филма.
Актьори, които имат по-голям контрол от режисьора?
- Да, Еманюел Беар ми разказа за работата си с Том Круз. Тя искаше да има някакво съчувствие към ролята си в края на "Мисия: Невъзможна'', а Том отишъл при режисьора и казал: "Тя не може да играе така!". Той е искал да контролира работата. Грижил се е героят му да изглежда по-добре, докато образът на тази жена изглеждал като кучка! (Смее се)
Кой режисьор е най-контролиращият?
- Ханеке е най-контролиращият. Но той също така много уважава актьорите и знае колко е трудно. Има един момент, в който обича да е особено прецизен по отношение на нещата, което е хубаво. Ханеке не е против импровизациите, но е трудно за един актьор да се отпусне с толкова контролиращ режисьор.
В актьорството, ако се опитваш да угодиш прекалено много на режисьора, да бъдеш перфектен, рискуваш невинаги да играеш достоверно. Това е като да живееш живота си свободно или да се контролираш през цялото време - наистина виждаш разликата.
Успявали ли сте да живеете живота си свободно?
- Винаги съм смятала, че избирам съвсем свободно какво да правя, да. В началото по-малко, разбира се, защото трябваше да изкарвам прехраната си.
Понякога е много изнервящо да се чудиш как ще си платиш сметките, как ще свържеш двата края, особено когато имаш деца, които разчитат на теб. Питаш се как ще се справиш. И точно тогава животът ти поднася изненада. Изненада, предизвикателства към себе си, както и намиране на решения.
Трябва да вярваш, че нещата идват в правилния момент.
