Давид Енгелс - Какво да се прави

  • Сподели:
Давид Енгелс - Какво да се прави
Видео на деня

Залезът на Запада се разгръща пред очите ни, и то точно когато смятахме, че сме достигнали цивилизационни висоти. Как стигнахме дотук? И по-важното – какво да направим днес, за да спасим своето утре?

Вече е късно, вероятно твърде късно, да се върви в друга посока и никой не знае какво ще произлезе от сблъсъка между политически коректното мислене и реалността. И все пак трябва да продължим да живеем: да живеем в упадъка на Европа; да живеем с увереността, че утрешният ден ще бъде по-лош от днешния; да живеем със съзнанието, че дните на западната цивилизация, каквато я познаваме, са преброени.

Как да изградим живота си? Как въпреки всичко да продължим да чертаем бъдещето и най-вече – как да предадем на потомците си нашето наследство, все повече и повече застрашено? Защото антиутопиите, които ни изглеждаха като зловеща фикция, днес са реалност. Тази книга дава отговори на най-наболелите съвременни проблеми, които са колкото практични, толкова и реалистични.

Ще се вслушаме ли?

 

Откъс

Когато през 2019 г. Давид Енгелс в своя сборник „Renovatio Europae“ предупреди, че през следващите години Европа ще се изправи пред поредица от кризи, голяма част от германското общество все още се придържаше към илюзията, че континентът се намира във фаза на неспирен подем. Тази илюзия беше внезапно разрушена от събитията през пролетта на 2020 г. Въпреки това общото нежелание, описано от Енгелс, да се „заемем с решаването на многобройните проблеми, свързани с оцеляването, пред които е изправен нашият континент“, не се е променило досега, поради което прогнозата му остава валидна: в Западна Европа в дългосрочен план е вероятно катастрофално развитие на споменатите кризи.¹

Тази прогноза се споделя и от други наблюдатели. Американските разузнавателни служби прогнозират „тъмно и трудно бъдеще“ за Европа в проучване, публикувано през 2017 г., като се позовават на събития, подобни на тези, на които се позовава Енгелс.² Йозеф Ратцингер (Бенедикт XVI) също предупреди, че бъдещето на Европа ще бъде „мрачно“³. Християните ще трябва да се справят с „изцяло нов вид конфликти“ в условията на все по-очевидната криза на цивилизацията.⁴ Душевната сила, която поддържа Европа, вече до голяма степен е отмряла, а културната ѝ същност е „застрашена до основи“.⁵ Как ще се развие Европа и „доколко тя все още ще остане Европа, когато други слоеве от населението я преструктурират, не знаем“⁶.

Род Дрехер пише в книгата си „Вариантът Бенедикт“ („The Benedict Option“) от 2017 г., че в тази ситуация е необходимо някой „да построи Ноеви ковчези“, които да пренесат християнската традиция „през морето на кризата – през една тъмна епоха, която може да продължи векове“. Или ще успеем да създадем „контракултурен начин на живот на християнството“, или най-късно поколението на собствените ни деца ще се поддаде на натиска на асимилацията на постмодерната култура и общество. Затова е необходимо, в бенедиктинския смисъл, да се създадат острови на ред, стабилност и святост в океана на хаоса и „да се формират общности [...], в които живата добродетел може да оцелее в дългата тъмна епоха, която ни предстои“.

В този контекст е изключително важно да се намерят практики, „които да гарантират, че този свещен порядък ще остане трайно на разположение на нас, нашите семейства и общности“. Дрехер цитира църковния историк Робърт Луис Уилкън, който подчертава, че първата задача е да се разберат и усвоят остатъците от християнската култура. Културните запаси на християнството съдържат „мъдрост, която може да помогне на обикновените вярващи да се подготвят за борба сред модерния свят, не просто да издържат новите тъмни векове, но дори да процъфтяват в тях“⁷. Дрехер обаче оставя без отговор в книгата си решаващия въпрос как би могъл да изглежда този начин на живот в конкретика и как би могъл да бъде усвоен.

Давид Енгелс вече запълни тази празнина. Докато в „Renovatio Europae“ заедно с други автори той очертава политическите отговори на описаната ситуация, в „Какво да се прави“ той пише наръчник за онези хора, които нарича „последните граждани на Запада“. Те ще имат задачата да запазят наследството на западната цивилизация през периода на предстоящо разместване, за да може то да се разгърне отново в подходящия момент.

Този том не е съветник за хора, които с оглед на предстоящото се грижат предимно за личната си сигурност или за сигурността на имуществото си, а книга за онези, които живеят за нещо по-голямо от самите тях. Тези хора винаги са гледали на себе си като на „колективни наследници на големи и редки блага“⁸ и са ги пазели дори в кризисни ситуации, за да ги предадат на децата си. Те действат преди всичко от любов и гледат на индивида „като на част от непрекъснатата верига на даване и получаване“⁹.

В историографските си трудове Енгелс подчертава, следвайки наблюденията на Освалд Шпенглер, че в миналото такива личности често са се появявали в разгара на цивилизационните кризи като ориентирани към традицията и като консервативни дейци, които или са довели до духовно, а оттам и до културно обновление на съответната култура, или поне са ѝ дали пространство за поемане на въздух.