По магическите релси със „Сребърната стрела“ от Лев Гросман
От Enthusiast
Американският бестселър автор Лев Гросман прави своя дебют на българския пазар с приключенски роман за деца
Лев Гросман повежда малките читатели на вълшебно приключение, изпълнено с въображение и надежда за бъдещето, с вълнуващия си роман „Сребърната стрела“, издаван от „Ентусиаст“. Книгата е първото заглавие на нашумелия американски автор, което излиза у нас, и се очаква да зарадва всички, запленени от магията на „Хрониките на Нарния“ и творбите на Роалд Дал.
Лев Гросман е американски романист и журналист. Близо 15 години работи в сп. „Таймс“ като литературен критик и водещ автор по темата за технологиите. Гросман получава огромна популярност в САЩ с книгите, включени в Трилогията за магьосниците: „Магьосниците“, „Кралят на магьосниците“ и „Земята на магьосниците“. Те се превръщат в №1 бестселъри на в. „Ню Йорк Таймс“, преведени са на над трийсет езика и по тях е направен телевизионен сериал.
Най-новият му роман за деца „Сребърната стрела“, публикуван за първи път през септември 2020 г., следва същия успех и попада сред най-продаваните заглавия на в. „Ню Йорк Таймс“, „Уол Стрийт Джърнал“ и сп. „Пипъл“. Съвсем скоро се очаква и неговото продължение.
„Сребърната стрела“ на Лев Гросман е специална книга. Приключенска история, изпълнена с живот и истинско чувство, и разказана с блестящ, непретенциозен стил, който родителите с удоволствие ще четат на глас“, пишат от в. „Уол Стрийт Джърнал“.
Главните герои, Кейт и брат ѝ Том водят скучен, безинтересен живот. И ако техните скучни, безинтересни родители са пример за бъдещето, то те няма на какво интересно да се надяват. Защо Кейт не може да има вълнуващи приключения и да спасява света като хората в книгите? Предстоящият ѝ единайсети рожден ден се очертава да бъде напълно обикновен, докато нейният мистериозен и крайно безотговорен вуйчо Хърбърт – когото тя никога не е срещала – не я изненадва с най-неочаквания, странен и неподходящ подарък на всички времена: огромен парен локомотив, наречен Сребърната стрела.
Родителите на Кейт и Том искат веднага да го върнат там, откъдето е дошъл. Но Кейт и Том имат други идеи – както и Сребърната стрела – и скоро се понасят по магически релси към далечни земи, в компанията на екзотични животни, които, както се оказва, могат да говорят. Водени от любопитство, вълнение, находчивост и тръпка от неизвестното, Кейт и Том се понасят на пътешествие, което ще помнят цял живот. И кой знае... може би в крайна сметка ще спасят света.
Откъс от ''Сребърната стрела'':
Вуйчо Хърбърт никога не ги навестяваше. Нито пък се обаждаше. Къде ли живееше? Какво ли правеше по цял ден? Кейт си го представяше как върши всички ония чудатости, присъщи на богатите хора, като например да пътешества до далечни острови, да колекционира екзотични домашни любимци и знае ли човек, да си купува цяла къща от джинджифилови меденки, която после да си изяде сам. Тя специално точно това би направила. Но всичко около вуйчо ѝ беше една голяма мистерия. Единственото, за което родителите на Кейт бяха категорични, бе, че вуйчо Хърбърт е мързелив, има прекалено много пари и е без грам чувство за отговорност. Ето защо Кейт се питаше как такъв мързелив и безотговорен човек е успял да сложи ръка на всичките тия пари, но възрастните никога не си правеха труда да обясняват подобни противоречия.
Те просто сменяха темата. Което не означава, че родителите на Кейт бяха лоши хора. Честна дума, наистина не бяха такива. Просто родителството, изглежда, никога не е било начело в списъка с техните приоритети.
Те излизаха рано за работа и се връщаха късно, а дори когато си бяха у дома, не откъсваха поглед от своите телефони и компютри, придавайки си вид на сериозни отрудени хора. За разлика от вуйчо Хърбърт те непрекъснато работеха и бяха изключително отговорни, но като че ли това не им носеше много пари.
Може би тъкмо заради това той толкова ги дразнеше. Така или иначе, те май никога нямаха много време за Кейт. Кейт обаче имаше колкото искаш време за Кейт. Понякога то даже изглеждаше твърде много. Тя караше колелото си, играеше видео игри, пишеше си домашните, играеше с приятелите си и от време на време си играеше дори с Том. В своя клас Кейт не беше сред децата с особени таланти – като например да рисува, едновременно да жонглира с четири торбички с бобени зърна, или пък да разпознава редки гъби и да знае кои са ядливи и кои не, макар често да ѝ се щеше да е такава. Но пък четеше много; даже се налагаше отегчително често да ѝ казват да затвори книгата, докато вечеря на масата. Родителите ѝ я пратиха на уроци по пиано и по тенис. (Том го пратиха на уроци по чело и по хапкидо* .
enthusiast.bg; bookstore.enthusiast.bg
Официална фейсбук страница на издателство „Ентусиаст“
