Цочо Бояджиев - Апотеоз на меланхолията

  • Сподели:
Цочо Бояджиев - Апотеоз на меланхолията

Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност – сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред неразрешимите загадки на времето, любовта и същността на нашето съществувание. - Александър Шурбанов

 

Изумителното творчество на Цочо Бояджиев не е разделено на отделни, самостоятелно обособени части, а е една преливаща в значенията си творческа стихия. Поезията представлява цялото, както и философията му, както и преводите и фотографиите му. Но кое е цялото? Какво е то, толкова многопластово, толкова жизнено и неизбродимо? Как да разберем защо то изобщо се случва, как се получава пред очите ни. Трябва най-накрая да се опитаме да схванем, че това цяло, пред което сме изправени, а по-точно, което е изправено пред нас, е ренесансовият творец. Разбуненият дух, пред който няма ни пространствени, ни времеви граници, за да преосъществи енергията, която сам произвежда. Цочо Бояджиев възражда за нас Природата, в която Човекът се появява отново, възправяйки се, отново изпълнен с удивление и светлина, в една постоянно повтаряща се и винаги нова духовна ситуация. С неговите думи от първата му поетична книга „Пясъчен хълм“: „И все по-ясен и неуязвим е моят свят.“ - Илко Димитров

 

За авторът

Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена).

Автор е на редица студии и монографии, учебни помагала, съставил е няколко антологии и сборници с философски текстове. Учредител е на Института за изучаване на средновековна философия. Превежда от латински, старогръцки и немски.

Роден е в Троян през 1951 година. Носител е на националната награда "Христо Г. Данов", голямата награда на портал "Култура", наградата "Златната метафора", Големия кръст на Суверенния Малтийски орден. Свои фотографии е показвал в самостоятелни и групови фотографски изложби, както и в издадените съвместно с Николай Трейман фотоалбуми "Пътят на човека" и "Денят на човека".

 

 

 

Откъс

 

Утре ще бъде късно.

Ронят се, ронят се хълмове –

остри трохи в гърлото

на реки луди и къси.

Топлите стрехи на къщите

бавно в градините лягат.

Днес още бродим в лятото.

Утре ще бъде късно.

Утре ще бъде късно

за подвиг, любов и поезия.

Ще се стопи хълмът и лятото

в дворовете ще залезе.

Ще свети прощално сеното

в последните селски каруци.

Ще плува студена луна

над самотните кучета.

Толкова малко остана от лятото,

че го сравнявам с нокътя.

Страшно ми става.

Като тополови сенки

се удължават нощите.

И тази тъничка нишка

утре ще се прекъсне.

Последният ден за истината.

Утре ще бъде късно.

Апотеоз на меланхолията

 

Див мед

Каква внезапна есен в мене странства!

И спирам суеверно сред леса.

Във чудеса не вярвах уж, а странно –

повярвах изведнъж във чудеса.

И мисълта ми, паяжинна нишка,

в извити клони тайнствено снове.

Див мед ли вкусих?

Изгрев ли измислих?

И ме люлеят птичи гласове.