Колекцията на Джонатан Андерсън за Dior FW26: Поетичен сблъсък между наследство и субверсия

23 януари 2026

Джонатан Андерсън не търси консенсус. Той търси реакция. Колекцията му е доказателство, че под негово ръководство Dior вече не е само за богатите, а за ексцентричните.

Втората мъжка колекция на Джонатан Андерсън за Dior черпи вдъхновение от образа на градския странник от типа ''аристократична младеж", съчетавайки архитектурните кодове на модната къща с флуидната и глобално повлияна пищност на легендарния кутюриер Пол Поаре.
Силуетът изследва размиването на джендър границите и формалните очаквания, представяйки вталени, скъсени якета ''Bar" и издължени фракове, неочаквано съчетани с клин-панталони (long johns) и ризи с панделки тип ''лавалиер".

Колекцията използва мрачен, но богат тактилен наратив, в който техничното връхно облекло е издигнато до драматизъм чрез брокатени пелерини, туид тип ''Донегал" и блестящи бродерии.

Dior Winter 2026-2027 by Jonathan Anderson

В своята втора мъжка изява за Dior, Джонатан Андерсън изплита разказ, в който историческото богатство се среща с неспокойната енергия на улицата. Колекцията Fall/Winter 2026-2027 си представя група ''аристократични младежи", които се скитат безцелно из Париж. Пътят им ги отвежда до паметна плоча на Avenue Montaigne, почитаща Пол Поаре – легендарния дизайнер, който революционизира началото на 20-ти век с флуидни, глобални силуети. Тази случайна среща служи като искра за стилистично пробуждане, смесвайки структурното наследство на Dior с индулгентния, авангарден дух на Поаре.

Моделите се появиха с ярко жълти перуки и бодливи прически, за които се погрижи Гуидо Палау, олицетворявайки визия, която витае между твърдите кодове на миналото и изкривените възможности на утрешния ден. Резултатът е субверсия на традиционните правила.

Dior Winter 2026-2027 by Jonathan Anderson

Нека видим какво казват някои издания от световната модна преса относно колекцията.

Vogue се фокусира върху ''интелектуалната дързост" на Андерсън. Те хвалят способността му да извади Dior от зоната на комфорт на ''луксозното, но предвидимо облекло". Рецензията подчертава, че препратката към Пол Поаре е гениален ход, защото Поаре е бил първият, който е ''освободил" жените, а сега Андерсън се опитва да ''освободи" мъжа от ограниченията на традиционния костюм. За Vogue това е мода за бъдещето – безполова и артистична.

Изданието WWD заема по-прагматична позиция. Тяхната критика е насочена към ''носимостта". Докато признават визуалната сила на брокатените пелерини, те поставят въпроса дали лоялните клиенти на Dior Menswear ще приемат концепцията за ''long johns" като официален панталон. WWD отбелязва, че Андерсън превръща Dior в ''лаборатория за идеи", което е рисковано за марка с такъв мащаб.

Поддръжниците oт Harper's Bazaar виждат в Андерсън спасител, който внася смисъл и концептуалност в мъжката мода, която често е твърде скучна. Те обожават ''уязвимостта", която той придава на мъжкия образ.

Критиците смятат, че Андерсън ''феминизира" мъжкия гардероб до степен на карикатурност. Твърдението е, че неговата естетика, която работи блестящо в дамската мода, се пренася твърде буквално в Dior Homme, губейки мъжката идентичност на бранда. ''Това не са дрехи за мъже, а костюми за театрални постановки," пишат някои критици в социалните мрежи.