Наоми Кембъл & Валентино: Последното сбогуване на една Муза
От Нели Славова
Валентино Гаравани, последният велик Император на висшата мода, напусна този свят в понеделник, 19 януари 2026 г., в своята резиденция в Рим. Сърцето му, което десетилетия наред чертаеше линиите на абсолютната женственост, спря на 93-годишна възраст, оставяйки след себе си празнота, която нищо не може да запълни.
Днес, петък, 23 януари, светът на модата се събира във Вечния град за последно сбогуване. Траурната церемония се провежда в централната базилика ''Санта Мария дели Анджели е деи Мартири" (Basilica di Santa Maria degli Angeli e dei Martiri) на площад ''Република" в Рим. След двудневното поклонение в централата на неговата фондация, днешната служба събира световния моден елит – от Анна Уинтур, Том Форд, Донатела Версаче, Пиерпаоло Пичоли, Алесандро Микеле, Франсоа-Анри Пино, Наталия Водянова до музи като Ан Хатауей, Елизабет Хърли и Оливия Палермо за да изпратят Маестрото в неговия последен зенит и за да подкрепят Джанкарло Джамети в тази неутешима загуба.
В модата има връзки, които надхвърлят ревюто, договора и обектива. Има отношения, изтъкани от взаимно уважение и споделена визия за съвършенство. Смъртта на Валентино Гаравани беляза края на една епоха на абсолютната елегантност, а Наоми Кембъл – неговата ''черна пантера" и вярна спътница през десетилетията – му отдаде почит с емоция, която рядко виждаме.
Наоми сподели серия от архивни кадри в Инстаграм, които ни връщат към магията на италианския кутюр – моменти от величествени финали на подиума и снимки, в които е облечена в рокли на Valentino. Но по-силни от образите бяха нейните думи – интелигентни и дълбоко лични. Тя не само си взе сбогом с един дизайнер, но се и сбогува с човека, който я направи част от своята свещена вселена.
"Скъпи Вава, за мен беше чест да работя с теб. Пазя толкова много спомени от работата ни, от пътешествията и от моментите на тиха радост – и съм дълбоко благодарна за всеки един от тях.
Ти беше въплъщение на елегантността и грацията. Рим не е бил построен за ден. Но вътре в Рим ти създаде свят, изцяло твой – светът на Валентино, където отдадеността на красотата, грижата за всеки детайл и рядкото съвършенство се усещаха почти като свещенодействие. Нищо никога не беше случайно: материите, движението, най-деликатният допир на бродерията. Да носиш рокля на Валентино беше преобразяващо изживяване – тя те издигаше, пренасяше те и те караше да се чувстваш част от друга ера, споделена с великите жени, които ти обличаше толкова величествено.
Ти извади нещо необикновено от всички нас – различно присъствие, различна походка, елегантност, лека като перце. Да те гледам как работиш беше майсторски клас по почтеност, убеждение и визия.
Винаги ще се усмихвам, спомняйки си деня, в който станах ''русалката" в твоето мъжко ревю в Милано, затворена в истински силует на русалка, неспособна да ходя, докато ти не се усмихна нежно и не превърна момента в магия.
Ти беше любезен, мил и забавен. Ти наистина говореше с нас, помнеше ни и ни караше да се чувстваме забелязани. Мога честно да кажа, че ти беше приятел.
Императорът си отиде у дома и ще ни липсва дълбоко. Винаги ще има моменти, в които само рокля на Валентино би била достатъчна – и тези моменти завинаги ще носят твоята липса.
Нека пътуването ти бъде нежно. Знай, че си обичан.
Император на императорите, ти си у дома."
