Последната мъжка колекция на Вероник Нишанян за Hermès е като ода за дълголетието

27 януари 2026

38 години. Една марка. Една визия. Вероник Нишанян напуска Hermès с достойнство, което рядко се среща днес. Тя не просто ''си отива", а предава наследството си на следващото поколение, знаейки, че е изградила вечност. Не защото времето я е изпреварило, а защото е завършила шедьовъра си.

Сега е ред на Грейс Уелс Бонър да напише следващата глава, стъпвайки върху основи, градени с десетилетия авторитет.

Hermès Men’s winter 2026 collection created by Véronique Nichanian

Модата е хаотична, постоянно променяща се и склонна към лесно отхвърляне — на идеи, на трендове и най-вече на хора.

Затова беше окуражаващо да видим как една модна къща отпразнува, с безупречно достойнство, оттеглянето на един от своите дългогодишни дизайнери по време на Седмицата на мъжката мода в Париж в събота вечер. Вероник Нишанян, която в продължение на почти четири десетилетия ръководеше мъжкото облекло в Hermès, отбеляза последната си колекция с ревю, което предложи рядък момент на елегантност. Колекцията подчерта как този изключително премерен дизайнер е създал онази прагматична разкошност, която безброй нейни съвременници се опитват да копират напразно.

Проведенo в Palais Brongniart – сградата на парижката фондова борса – модното ревю с 56 визии се възприемаше почти като нежно действие на ретроспекция, завръщане към едно от най-трайните убеждения на Нишанян, че стилът и елегантността трябва да се усещат като нещо непринудено, а не наложено.

Hermès Men’s winter 2026 collection created by Véronique Nichanian

Нишанян разкри през октомври, че ще напусне френската луксозна къща след 38 години начело. Няколко дни по-късно, Hermès обяви наследника на 71-годишната дизайнерка: Грейс Уелс Бонър, любимката на милениъл поколението, чиято тиха интелигентност ѝ помогна да изгради малка империя от изтънчени и уверени дрехи.

Такъв безпроблемен и мирен преход на властта е мъчително рядък в модата и се откроява на фона на общото настроение в индустрията. През последната година и половина, в това, което някои нарекоха ''голямото модно рестартиране", дизайнери бяха подменяни, съкращавани, замествани един с друг и освобождавани с привидно малко човечност или под огромен натиск. Сега над седмиците на модата и флагманските магазини тегне несигурност, там, където трябваше да има вълнение от нови идеи.

Вместо препускане през най-големите си хитове, в събота Нишанян се фокусира върху своя мандат, точно както винаги е правила: да създава необикновено красиви дрехи за мъжа, който търси най-доброто в живота. Не най-натрапчивото или най-модерното, а най-изящно изработеното, най-прецизното.

Hermès Men’s winter 2026 collection created by Véronique Nichanian

Последната ѝ колекция включваше пуловери и шалове, изработени от толкова чиста и мека вълна, че те пружинираха при всяка стъпка; костюмите бяха вталени, но не и прекалено младежки. Леко скъсените панталони разкриваха горната част на превъзходни равни боти. Кожен костюм беше извезан с дискретно тебеширено райе. Имаше дрехи за Травис Скот (като костюм от крокодилска кожа), който седеше на предния ред; за мъжа, който обича страхотните дрехи, но е скептичен към ''модата" (широки кожени панталони); и за онзи, който се чувства малко дръзко (кафяво палто с подплата в розов цвят).

Шоуто демонстрира как Нишанян е наложила език, който всяка марка — от The Row до Uniqlo — сега се опитва да пресъздаде в търсене на облекло, което надхвърля тренда и времето. За твърде много дизайнери и купувачи днес, удоволствието и изобретателността на дрехите се свеждат до нещо опростено: чиста перфектност. Модата беше превърната в лов за ''перфектния" пуловер, ''перфектния" панталон или ''правилната" обувка Оксфорд. Но, разбира се, съвършенството не е човешко и затова се оказваме в търсене на вечността като защита срещу свят, който отказва да спре да се променя, за добро или лошо.

Както Нишанян показваше сезон след сезон, именно дизайнът, а не съвършенството, прави облеклото несравнимо. Ако трябва да запомня едно нещо от етоса на Нишанян, то е, че дрехите не трябва да бъдат ''вечни" или да се стремят към съвършенство, а да бъдат достатъчно добри, така че каквото и да се случи, да се чувстваме на мястото си. И това сочи към най-голямата сила на Нишанян — дълголетието. В наши дни да правиш нещо по-дълго от няколко години може да означава риск от ирелевантност. Дълголетието в модата, конкретно, означава, че си почел клиентите си и си поставил техните желания и нужди над егото, което би могло да те тласне към по-зелени или по-странни пасища. Ти виждаш какво искат хората, понякога преди те самите да знаят, че го искат, а друг път точно когато са го сънували — и двете са от съществено значение. Трябва да си креативен, но, почти невъзможно, според график на индустрията, който изисква колекции два пъти годишно или повече.

Hermès Men’s winter 2026 collection created by Véronique Nichanian

Нишанян обичаше да казва, че не проектира облекло, а ''vêtements-objets" — дрехи като обекти, прекрасни за съзерцание и още по-приятни за употреба. Тя направи крайностите на модата да изглеждат безсмислени; вместо това тя предложи разумен разкош. Линиите и силуетите може да са се променяли през десетилетията, но основите ѝ останаха. Това винаги е бил нейният талант: да кара емоцията да идва от най-малкото движение. Ревер с кожена тапицерия, цвят, който е почти неназоваем, шарка, променена със сантиметър. Чувственост, но никога по показен начин. По-скоро като лично удовлетворение, което разбираш едва след като го носиш.

Когато Вероник излезе за последния си поздрав, залата се изправи на крака. Екраните, висящи от тавана, показваха моменти от минали ревюта на Hermès в парижките заведения, които тя обичаше, като хронология на кариера, изградена върху еволюцията. А за марка, обсебена от времето, това се усещаше като възможно най-доброто сбогуване с Hermès. Песента, която звучеше като фон беше ''Forever Man" на Ерик Клептън, може би защото през всички тези години Вероник се погрижи мъжете да бъдат истински мъже. Беше грандиозно, но не и сантиментално. Вероник се усмихваше и знаеше, че тази прекрасна глава от живота ѝ е приключила. И за мен също беше окончателно, че тя си тръгва като легенда.