Роклята на отмъщението на Даяна отново на търг

Поредица „Принцесата, която не беше в приказка“ · Роклята

На 9 декември в Ню Йорк Sotheby's ще предложи на търг черна копринена рокля с отворени рамене, дело на Кристина Стамболиан. Оценката е между 150 000 и 300 000 долара. Преди търга роклята обиколи света: от 18 до 24 септември беше изложена в Лондон по време на Лондонската седмица на модата, след това в Хонконг и Женева, а от 2 декември ще бъде показана в сградата „Бройер“ на Sotheby's в Ню Йорк. Продавачът не е обявен. Част от приходите ще бъдат дарени на благотворителния фонд NHS Lothian в подкрепа на Кралската болница в Единбург. Роклята излиза на пазара за първи път от почти три десетилетия.

Всички я познават като „роклята на отмъщението“ и я свързват с една-единствена вечер. Най-важният ѝ момент в историята на модата обаче идва три години по-късно, когато Даяна я продава. Най-радикалният моден жест на принцесата не е, че облече тази рокля. Радикалното е, че я пусна да си отиде.

Вечерта, разбира се, е легендарна. На 29 юни 1994 г. Даяна пристига на благотворителна вечеря на Vanity Fair в галерия „Серпентайн“ в Лондон. Същата вечер по телевизията се излъчва интервюто, в което принц Чарлз признава, че ѝ е изневерил. Даяна е можела да избере дискретност. Според историите около вечерта първоначално е смятала да облече рокля на Валентино. Вместо това избира рокля, която пази от три години, без да е посмяла да я облече, защото я е смятала за твърде дръзка. Тя е от черен копринен креп, с драпиран кръстосан корсаж, открити рамене, шифонов шлейф и подгъв над коляното. За кралската протоколна мода от онова време това е почти провокация. На следващия ден британският таблоид The Sun излиза със заглавие за отмъщението и шика и името остава завинаги. Самата Даяна никога не го е използвала. Не облича роклята и никога повече.

Стамболиан по-късно сравнява избора ѝ с Одилия, черния лебед от „Лебедово езеро“ на Чайковски: съзнателен отказ от невинността, която традиционно се свързва с бялото. От онази вечер насам „revenge dressing“ е цял жанр. Под това име модата обозначава дрехата, с която се излиза в света след раздяла или криза, за да се каже нещо, което думите не успяват. Морган Халими, която ръководи отдела за мода на Sotheby's, описва точно това: модата може да бъде език, когато думите не стигат или не са достатъчни.

Три години по-късно идва вторият, по-тих жест. Идеята, според самата Даяна, е на по-големия ѝ син Уилям. Тя е отбелязана и в ръкописна бележка в каталога: защо да не продаде част от роклите си за благотворителност? Креативният директор на Christie's Мередит Етерингтън-Смит по-късно разказва, че когато отива в Кенсингтънския дворец да ги разгледа, остава изумена от стаята, буквално натъпкана с рокли. Даяна подбира 79 от тях, включително роклята на Стамболиан. На 25 юни 1997 г. в Ню Йорк на търга присъстват над 1100 души. Събраните 3,25 милиона долара отиват за фонда за борба с рака на болницата „Роял Марсдън“ и за фонда AIDS Crisis Trust. Най-високата цена, 222 500 долара, постига тъмносинята кадифена рокля на Виктор Еделстийн. С нея Даяна танцува с Джон Траволта в Белия дом през 1985 г. В писмо до Елизабет Тилбърис, главния редактор на Harper's Bazaar, Даяна признава, че е зашеметена от сумата.

Да прочетем този търг като модно решение, а не само като благотворителност. 79-те рокли са предимно вечерни тоалети от официалния ѝ живот, костюмът на принцесата. Разводът година по-рано ѝ е отнел титлата. Търгът е редакцията, която тя прави сама: ролята се разглобява дреха по дреха и се превръща в пари за болници. Не е случайно, че роклята на отмъщението също е сред тях. Дори дрехата, с която веднъж си върна историята, принадлежи на живот, който тя затваря.

Какво идва на мястото на тези рокли, личи през същото лято. Кадрите от Сен Тропе и от яхтата „Джоникал“ показват съвсем различен гардероб: цели бански с изчистени линии, сред тях прочутия леопардов и тюркоазения от снимката на трамплина, прости рокли тип шифт, тен, пусната свобода. Тялото на слънце заменя бронята на висшата мода. Не е изчезнал усетът ѝ за образ. В края на юли тя е на панихидата за Джани Версаче в Милано, в черно, изцяло в регистъра на голямата мода. Но центърът се е преместил. Принцесата, облечена за протокола, отстъпва място на жена, облечена за себе си.

Тук идва иронията на декемврийския търг. Роклята, която Даяна пусна, се връща като реликва, а цената ѝ е определена най-вече от смъртта на собственичката. „Произходът Даяна винаги привлича колекционерите“, казва Халими, и е права. Пазарът обаче обръща посоката на жеста. Даяна продаде роклите, за да превърне дрехите в лечение. Днешните купувачи наддават, за да превърнат една дреха обратно в Даяна.

Може би обаче Даяна е знаела нещо, което ние едва сега започваме да разбираме. Облечена веднъж онази юнска вечер, тази рокля никога вече нямаше да бъде само рокля. Тя не я задържа, защото и не би могла. Роклята вече не принадлежеше на гардероба ѝ, а на онази вечер, а онази вечер – на всички нас. Затова и днес, почти тридесет години по-късно, част от цената ѝ отново отива за една болница. Дори докато я продаваме като реликва, роклята продължава да прави това, което Даяна ѝ възложи.