Кралство Бутан – монархически връзки и любов (първа част)
Кралство Бутан се намира в Южна Азия, в източната част на Хималаите и граничи с две големи държави – с КНР (Китайската народна република) на север и северозапад, по-конкретно с Тибетския автономен регион и тази граница е дълга около 470 км и минава през едни от най-високите върхове на Хималаите и с република Индия на юг, изток и запад. С КНР границата преминава по билото на великите Хималаи, а с република Индия - с щатите Асам, Западен Бенгал, щат Аруначал Прадеш и щат Сиким. Границата с щат Сикам се оказва от ключово значение за региона на Хималаите. Сиким е един от най-малките щати в Индия и граничи, освен с кралство Бутан на изток, с федеративна демократична република Непал на запад, а на север и североизток щат Сиким граничи с Автономния регион Тибет. Тук се намира известният проход Нату Ла, който е част от древния Път на коприната. На юг Сиким граничи с индийския щат Западна Бенгалия и чрез тесния коридор Силигури, известен като Шията на пилето, основната част на Индия се свързва с нейните североизточни щати. Поради факта, че е обграден от чужди държави, щат Сиким е бил независимо кралство до 1975 година, когато след референдум става 22-рият щат на република Индия.
Релефът на кралство Бутан е изключително планински, площта е около 38 394 кв. км., приблизително 1/3 от площта на България, а населението е около 780 000 души, 75% будисти (Ваджраяна) и 22% индуисти. Важно е да се знае, че в кралство Бутан изкачването на върхове над 6000 метра е забранено, те се считат за домове на боговете. Връх Гангкхар Пуенсум (Gangkhar Puensum), 7570 метра е най-високият връх в Бутан и най-високият неизкачван връх в света, намира се точно на границата с Тибет. Бутан е будистко кралство, известно със своята философия за брутно национално щастие.
Икономиката на Бутан е от най-малките в света, износът на електричество, основно за Индия е съществен източник на приходи за страната. Селското стопанство осигурява препитание за над 50-60% от населението. Отглеждат се ориз, царевица, картофи, ябълки, цитруси – лимони и мандарини. Бутан е първата държава в света, която си поставя амбициозната цел да стане 100% органична. Забранено е използването на синтетични пестициди и изкуствени торове, в много райони традиционните методи на земеделие са се запазили непроменени от векове. Животновъдството е неразделна част от фермерския живот, отглеждат се якове, биволи и говеда. Високите планини и неравния релеф правят транспорта на стоки доста труден и скъп.
Столицата Тимпху се намира в западната част на страната, разположена е на 2334 метра надморска височина. Има строг закон, всяка нова сграда трябва да бъде построена в традиционен бутански стил, без използването на железни пирони. Дори модерните магазини и банки имат дървени орнаменти, изрисувани фасади и специфични покриви. Това придава на града хармоничен и автентичен вид, кралският университет на Бутан (Royal University of Bhutan) е основан през 2003 година. В града няма нито един светофар, веднъж поставили такъв, но хората го сметнали за твърде механичен и веднага си поискали обратно живия регулировчик.
По конституция най-малко 60% от територията на страната следва винаги да бъде покрита с гори, които в момента са около 72%. След раждането на принца престолонаследник Джигме Намгял Вангчук през 2016 година, в негова чест поданиците посадиха нови 108 000 дървета.
Бутан е една от малкото страни в света, която никога не е била колонизирана. През XVII век великия лама от школата Друкпа Кагю, Шабдрунг Нгаванг Намгял (1597-1651) обединява враждуващите местни владетели в една обща държава, наречена Друк Юл - Земята на Гръмотевичния дракон“и изгражда емблематичните крепости-манастири, наречени дзонг. Наименованието Бутан е екзоним (име, дадено от чужденци) и става официално за външния свят с приемането на страната в ООН през 1971 година.
За разлика от други будистки школи, които наблягат на академичното изучаване на текстове, Друкпа Кагю (човек на Дракона) се фокусира върху медитацията и йога практиките. В кралство Бутан Друкпа Кагю е държавната религия. Кралят на Бутан е защитник на вярата, а главният игумен (Дже Кхенп) заема изключително високо място в държавната йерархия, равностойно на това на министър-председател. Всички държавни церемонии, национални празници и архитектурни правила в строителството се диктуват от каноните на Друкпа Кагю. В кралство Бутан няма да чуеш хората да казват „аз съм будист“, те казват „аз съм Друкпа“.
Лама Шабдрунг Нгаванг Намгял въвежда специфични обичаи и задължително носене на национални костюми Го (за мъже) и Кира ( за жени), особено в столицата Тимпху. Той иска народът му да има собствено лице и достойнство. Мъжката Го е дълга роба, която се препасва с колан (кера), така че да се образува голям джоб в предната част. Женската Кира е красива, дълга до глезените правоъгълна тъкан от коприна или памук, около 1.5 метра широка и 2.5 метра дълга.
Духовният водач Далай Лама е от будистката школа Гелугпа и не е посещавал кралство Бутан никога, но кралското семейство Вангчук и Далай Лама поддържат отлични лични отношения с него и се срещат често в Индия.
Уген Вангчук е първият наследствен крал на Бутан, чието управление започва на 17 декември 1907 година. С неговата поява на политическата сцена се слага край на вековете междуособици за власт и на дуалната система на управление (светска и духовна), въведена от лама Шабдрунг. В Бутан кралят е свещен, предателство или публичен скандал се възприемат като национална трагедия. Преди да стане крал, Уген Вангчук е бил управител на Тонгса – една от най-важните области в Бутан и е бил изключителен стратег и войн. 17 декември е Националният празник на кралство Бутан.
През 1949 година е подписан договор с независима република Индия, потвърждаващ суверенитета на кралство Бутан.
Настоящият, Пети крал Джигме Хесар Намгял Вангчук, наречен официално Драконов крал е роден на 21 февруари 1980 година и е първороден син на Четвъртия крал Джигме Хесар Намгял Вангчук и неговата трета съпруга, кралица Церинг Янгдон. Фигурата му е символ на прехода на Бутан от абсолютна монархия към модерна демокрация. Има четирима пълнокръвни братя и сестри от същата майка и петима полубратя и полусестри от другите три съпруги на баща му.
За разлика от своите предшественици, обучаванили се предимно в Бутан и Индия, крал Джигме Хесар Намгял Вангчук е със солидно западно образование. Учи в Бутан начално и основно образование, след което заминава за САЩ и учи в Cushing Academy, Ашбърнъм, Масачузетс и Phillips Academy Андоувър, Масачузетс. Придобива бакалавърска степен в Wheaton College, Нортън, Масачузетс. В периода 1999 – 2000 години учи стратегически изследвания и отбрана в National Defence College, Ню Делхи, Индия, а през 2003 година получава магистърска степен по международни отношения и политика в Magdalen College, Оксфордския университет, Великобритания. От 2007 година е почетен доктор от University of New Brunswick, Канада, от 2009 година е почетен доктор по право от Keio University Япония и от 2011 година е почетен доктор от Thammasat University, Тайланд.
Неговата основна мотивация е служенето на народа и казва: "Аз нямам свои интереси, моите интереси са интересите на моя народ." Лично ръководи процеса на превръщане на Бутан в конституционна монархия, като доброволно ограничава собствените си правомощия в полза на парламента. Продължава философията на баща си, според която благосъстоянието на страната не се измерва само с пари, а с психологическото здраве и щастието на хората.
Известен е с обиколките си, като прекарва седмици в преходи пеша до най-отдалечените и бедни села, за да говори лично с хората. Под негово ръководство през 2008 година страната прие своята първа конституция.
Кралят притежава харизма, висок и атлетичен, винаги е безупречно облечен в традиционното Го. През 2011 година се ожени за красивата Джецун Пема, обикновено момиче и дъщеря на пилот. Публично обяви, че тя ще бъде единствената му съпруга, с което категорично се разграничи от традицията на баща си за многоженство. Проявите им на публични места на взаимни нежност и уважение са революционни за консервативен Бутан.
Наричат Джигме Хесар Намгял Вангчук "зелен" крал, заради екологичното му мислене, а кралство Бутан е единствената страна в света с негативни въглеродни емисии, поглъща повече CO2, отколкото произвежда, което е лична кауза на монарха. Живее със семейството си в сравнително малка къща, а не в огромен дворец. Известен е със своя работохолизъм и внимание към детайла.
Бутан няма министерство на външните работи, принцовете и принцесите често действат като лични пратеници на краля при посещения, например в Япония, кралство Тайланд или емирство Кувейт. Най-голямата му сестра, принцеса Чими Янгзом е много активна в социалната сфера и ръководи фондации за развитие на младежта. Принц Джигме Дорджи, по-малкия брат на краля често го представлява на международни форуми. Принц Дашо Кхамсум Синге се занимава активно с бизнес развитие и спортни инициативи в страната.
Крал Джигме Хесар Намгял Вангчук е запален играч на баскетбол и често може да бъде видян да играе с младежи в Тхимпху. Обожава и стрелбата с лък, който е националният спорт, рисува и подкрепя традиционните занаяти. Когато е на 17 години, още като принц Джигме Хесар Намгял Вангчук, среща на семеен пикник съпругата си Джецун Пема, тогава 7 годишна. Той е толкова впечатлен от нея и ѝ обещава, че като пораснат, ще я вземе за жена. Години по-късно се срещат отново, когато тя е студентка в Лондон по международни отношения и история на изкуството и се свързват завинаги. Кралят, известен със своя прогресивен дух, решава да се откаже от правото си на полигамия и заявява, че кралица Джецун ще бъде единствената му съпруга до края на живота му. Сватбата им на 13 октомври 2011 година е едно от най-интересните и запомнящите събития в историята на страната. Провежда се в древната крепост Дзонг в Пунака, с изключително символична церемония, със сложни будистки ритуали за лично, семейно, родово и национално пречистване и благословии. Макар Бутан да е затворена страна, кралят превърна сватбата си в празник за народа. Булката носеше Кира, изработена от най-фината сурова коприна, чието тъкане е отнело месеци.
Бащата на крал Джигме Хесар Намгял Вангчук, Четвъртия крал на Бутан, Джигме Синге Уангчук е роден на 11 ноември 1955 година в двореца Деченчолинг, Тимпху, Бутан. Той е една от най-уважаваните фигури в Азия и е син на Третия крал Джигме Дорджи Вангчук (1928-1972). Майка му, кралица Аши Кесанг Чоден, родена през 1930 година е още жива и я наричат кралицата-баба. Тя е мостът между стария Бутан и съвременния свят. Завършва House of Citizenship в Лондон, Великобритания, където усъвършенства английския си език и се запознава с европейските дипломатически и социални норми. През 1972 година, след внезапната смърт на съпруга ѝ в Найроби, република Кения от масивен сърдечен удар, тя за кратко е регент, докато синът ѝ, Четвъртия крал навърши пълнолетие.
Образованието на Четвъртия крал Джигме Синге Уангчук е комбинация от традиционно бутанско обучение, частно училище в Индия и елитната академия „Хедърдаун“ във Великобритания. Известен с това, че сам шофира джипа си из черните пътища на кралството, за да се среща с поданиците си. През 1979 година сключва брак с четирите сестри: Дорджи Вангмо, родена 1955 година, Церинг Пем, родена 1957 година, Церинг Янгдон, родена 1959 година и Сангай Чоден, родена 1963 година едновременно. В кралство Бутан е разрешена полигамията и крал Джигме Синге Уангчук спазва дълголетните традиции, за стратегически и духовни съюзи. Сестрите са племенници на много влиятелен будистки лама и произхождат от стара благородническа фамилия на баща си Яб Угиен Дорджи от Западен Бутан. Те не са случайни жени, преки потомци са на Шабдрунг Нгаванг Намгял, основателят на Бутан, което легитимира династията Вангчук чрез техния свещен произход. Кралят има общо 10 деца (5 сина и 5 дъщери) от четирите сестри. Те са едновременно братя и сестри и първи братовчеди. Такъв вид брак е уникален и е имал за цел да обедини страната и да гарантира стабилност. Церемонията по сключването му е била затворена и се е провела през 1979 година, а официалната публична сватба е станала през 1988 година. Всяка от съпругите му си има отделна резиденция и своя роля в обществото.
Четвъртият крал на Бутан, Джигме Сингие Вангчук, е легендарна фигура. Той се възкачва на престола едва 17 годишен и е известен с това, че е енергичен и прозорлив държавник. Джигме Сингие Вангчук е наричан от западните медии най-красивият крал в света. Всички му жени носят титлата кралица консорт (Queen Consort), а днес са със статут на кралици-майки.
Въпреки че са сестри, всяка от кралиците има свой собствен дворец в Тимпху, управлява собствено домакинство и се занимава със специфични благотворителни каузи. Крал Джигме Сингие Вангчук не живее постоянно само с една от тях. Вместо това, той разделя времето си между четирите домакинства. В Бутан това се възприема като въпрос на дисциплина и справедливост, а не просто на удоволствие. Крал Джигме Сингие Вангчук винаги е подчертавал, че всичките му съпруги са равни пред него и бога. Въпреки това, Церинг Янгдон има специален статут днес като кралицата майка, нейният син е първородния престолонаследник и настоящ крал. В личен план се говори, че крал Джигме Сингие Вангчук е поддържал изключително интелектуални и уважителни отношения с всички тях, като е избягвал публични прояви на фаворизиране, за да не създава напрежение в държавата. Изненадващо за Запада, между четирите сестри няма сведения за публични скандали или ревност. В бутанската култура егото се подчинява на колективното благо, те се възприемат като екип, който подкрепя краля и монархията. Често могат да бъдат видени заедно на официални събития, усмихнати и в пълно съгласие. При държавни посещения той ходи или с всички, или само с една на ротационен принцип. В чужбина това предизвиква фурор – четири изящни дами, облечени в традиционни костюми, координирани по стил и цвят, за да изглеждат като хармонична група. Тъканите са от най-фината коприна, ръчно тъкани с месеци, с цветове, които символизират ранга им.
