Находките на High View Art: Лисабон
От Нели Славова
Лисабон е столицата и най-големият град на Португалия. С над 30-вековна история, този град, разположен на седем хълма, има повече от 500 000 жители. Това е най-западната столица на континентална Европа и единствената по крайбрежието на Атлантическия океан.
Лисабон е един от най-старите градове в света. Смята се, че името му е получено от популярна легенда, в която се каза, че градът е основан от митичния герой Улис. Независимо дали е вярно или не, известно е, че финикийците са създали пристанищен град, наречен Алис Убо (което означава безопасно пристанище) преди повече от три хиляди години.
По-късно градът е населяван от гърците, картагенците и римляните, които превземат властта през 200 г. пр. н. е. и остават през следващите шест века. Маврите пристигат от Северна Африка през 8 век сл. хр. и завладяват града. Под маврите градът е бил известен като ал-Усбума.
Първият крал на Португалия, Афонсу Енрикес, завладява Лисабон през 1147 г. с помощта на кръстоносците след обсада, продължила няколко месеца.
Съвременната история на града получава нов тласък през 1256 г., когато крал Афонсу III премества столицата си от Коимбра в Лисабон и градът се превръща в база за морската експанзия на Португалия. От 15 век нататък пристанището на Лисабон става едно от най-важните в света. През този период в столицата се създава „Casa da Guiné e Mina", съвкупност от складове и митнически бюра. Тази организация управлявала всички аспекти на задграничната търговия, давайки на града голяма власт.
Модерната епоха е златната ера на Лисабон, тъй като столицата процъфтява благодарение на португалската епоха на откритията. След като известният португалски изследовател Васко да Гама открива морския път до Индия, богатството започва да се влива в Лисабон. Градът търгувал с Африка, Европа и Далечния изток. Пристигат търговци от цял свят и градът се превръща в едно от най-космополитните места на планетата. Много от големите архитектурни произведения на града са построени през 16 век. Под управлението на крал Мануел I Португалия развива така наречената мануелинска архитектура, която празнува португалските навигации и открития.
Центърът на града е разрушен от земетресение през 1755 г., но е възстановен от маркиз дьо Помбал. Този морски град с многоцветни къщи и елегантни паркове и градини вече не е столица на огромна отвъдморска империя. Реконструиран е като оживен модерен мегаполис. Всъщност Лисабон бил определен за Европейски град на културата през 1994 г., а през 1998 г. беше домакин на Световното изложение (Експо '98). Това събитие предизвика най-големия проект за обновяване на града след възстановяването, последвало земетресението от 1755 г., включително изграждането на комбинираната пътно-релсов път Мост "Васко да Гама" и други обширни подобрения на транспортната инфраструктура на града. Панаирът бил и основният катализатор за изграждането по протежение на река Тежу на океанариум, яхтени пристанища, хотели, търговски комплекси и места за забавление .
Корабите се връзват на кейовете, където звънът на тролейбусите се смесва с корабните клаксони. На разсъмване рибарските лодки депозират улова си за шумен търг със собствениците на магазини в Лисабон, докато продавачите на риба чакат да напълнят кошниците, които разнасят по улиците. По-навътре рибният пазар отстъпва място на също толкова колоритния и шумен пазар на плодове и зеленчуци. Пристанището на Лисабон поддържа интимност с града си. Сред товарни кораби, военни кораби, круизни лайнери и фериботи, живописна нотка се усеща от fragatas от финикийски произход; тези лодки с форма на полумесец с техните впечатляващи черни корпуси и розови платна все още изпълняват по-голямата част от лекотата на пристанището.
Общите очертания на града остават такива, каквито са имали от стотици години.
Градът е разположен на северния бряг на устието на река Тежу, на около13 км от входа на реката в Атлантическия океан. От океана нагоре по течението до града реката е почти права и широка около 3 км. Точно на изток от моста Тежу внезапно се разширява в залив наречен Mar de Palha („Море от слама"), поради начина, по който блести на слънцето. Живописно грандиозен, този обгърнат от хълм залив с полирана вода се намира на стратегически морски път и служи като натоварено пристанище, обработващо голяма част от търговията между Португалия и Испания.
Лисабон е построен в поредица от тераси нагоре по склоновете на редица ниски хълмове, които се издигат от бреговете на река Тежу и Мар де Пала на северозапад към планините Синтра, чието покритие от буйна средиземноморска и атлантическа европейска флора осигурява привлекателно отстъпление за населението на града. Частите на града се различават значително по надморска височина, особено в по-старите райони по ръба на водата, които предлагат прекрасна гледка към реката и ниските скали, очертаващи южния бряг на реката. Няколко геоложки разлома пресичат Лисабон и околностите, но независимо от опустошителното земетресение от 1755 г., сеизмичната активност е ограничена до леки трусове от 20-ти век.
Река Тежу е винаги присъстваща част от декора на града, а официалният вход на Лисабон е широко мраморно стълбище, издигащо се от водата към огромния търговски площад Praça do Comércio.
Трите страни на площада са заобиколени от еднообразни сгради, датиращи от 18-ти век. Това официално оформление, вдъхновено от барока, е пронизано от монументална арка, построена век по-късно, отбелязваща влизането на север в централния град. В средата на площада стои бронзова статуя на крал Йосиф I на кон, важна творба на скулптора Йоахим Мачадо де Кастро. Много държавни служби заемат сградите, които заобикалят Търговския площад.
В Дворецът Белен, бивша кралска резиденция, е официалният дом на президента на републиката. Районът на Белен отразява морското минало на Португалия и е известен със своята мануелинска архитектура (началото на 16-ти век), по-специално манастира Йеронимос, основан от Мануел I през 1499 г., и Кулата на Белен (1515–1521 г.; обявена за обект на световното наследство на ЮНЕСКО през 1983 г.), която е построена за защита на града.
Паметникът на откритията (1960 г.), на река Тежу, отбелязва паметта на португалските изследователи от 15-ти и 16-ти век. Квартал Belém-Restelo, разкошен жилищен район в западната периферия, се развива от 40-те години на миналия век.
Образованието в Португалия е безплатно и задължително за деца на възраст от 6 до 15 години. В допълнение към държавните училища, Лисабон има много частни училища, включително американски, френски, немски, испански и шведски училища. Университетът в Лисабон е основан през 1288 г. и остава единственият университет в Португалия до 16-ти век. Той се движи напред-назад между Лисабон и Коимбра няколко пъти, преди да се установи трайно в Лисабон от 1377 до 1537 г., когато за постоянно се премества в Коимбра и така приема името на града. По този начин столицата остава без университет до 1911 г., когато е възстановен Лисабонският университет. Техническият университет в Лисабон е основан през 1930 г., а Новият университет в Лисабон е открит в града през 70-те години на миналия век. Католическият университет в Португалия е създаден под ръководството на Римокатолическата църква през 1968 г. Лисабон също има голям брой специализирани колежи и политехнически институти. Преди преврата от 1974 г. в Португалия университетското образование било ограничено до елита. Едва през 90-те години на миналия век броят на кандидатстващите за университети се увеличава, а след това, след кратък разцвет на частните университети, студентските кандидатури отново намаляват през 2000-те. Много португалски студенти са избрали да учат в чужбина, особено в Обединеното кралство, докато редица нови имигранти са избрали да влязат в работната сила, вместо да следват висше образование.
Богатият културен живот на Лисабон бил допълнително подобрен през 90-те години на миналия век от подготовката на града за домакинството на Световното изложение, включително изграждането на Културния център Белен (1992), който предлага визуални и сценични изкуства и къщи експонати, аудитория и художествен комплекс. Това е само един компонент от градската мрежа от културни центрове, обществени библиотеки и изследователски институти. Друга известна културна институция е фондация и музей Калуст Гюлбенкян, която представя музика и балет, излага други изящни изкуства и показва обширната лична колекция на едноименния си благодетел - арменец, преговарящ за лизинг на петрол, който живее в Лисабон от 1942 г. до смъртта си през 1955 г.
