Тел Авив, Израел - парче земя само за избраните
Тел Авив, Израел през март
В Светите места съм, благодарение на възможността на съдбата и интереса ми към търсене на нови истории за разказване.
Израел е особено място, носи своята далечност и мистичност, има винаги какво да те научи и да постави начало за нови идеи, намерения, стремежи и красиви преживявания.
Тел Авив ме посреща необикновено студен, мрачен и дъждовен за март. Местните са облекли дебелите си дрехи и аз не оставам по-назад, за първи път слагам дебела шапка, вместо лятна. Настроението е малко минорно, очакванията ми близкоизточното слънце да ме приветства щедро по пътя на историите ми тук не се оправдават.
Въздухът, улиците, атмосферата веднага ме завладяват с познатите, но леко позабравени от мен очертания. Нищо не може да се сравни с живота в големия средиземноморски град. Тук е жизнерадостно, пъстро, многолико, младостта се среща с миналото и гради хоризонтите на новото време в хода на годините, по много интересен и креативен начин.
Тел Авив се променя бързо и винаги приятно. Изникнали са нови хотели, умно съчетани архитектурно с жилищни сгради на десетки етажи в близост. Въздухът нагоре се покорява успешно и градът се урбанизира в посока бъдещето. Туризмът процъфтява, въпреки страха от пандемията. Тук той винаги е бил посредник между приказките за Боговете и техните свити и обикновените им поклонници от цял свят. Осигурява се всичко, тези старовремски притчи да се поднесат приятно и навреме, в лукс и удобство. Въпреки, че се изискват ПСР тестове преди и след преминаване на граничната линия, дори за ваксинирани, напливът от туристи е осезаем.
Израелтяните са горди и талантливи човеци. Носят се над трудностите и своеволията на случващото се, вглеждат се в традициите и пренасят нужното за по-нататък, по пътя си. Създават своята лична и обществена история чрез способности, талант и желание за съвършенство в детайла, който сътворява търсеното цяло. Срещам същите усмивки, доброта, учтивост, нагласа за уравновесяване на живота с преплетената дуалност, между почитта към духовността и законите на практичността.
Тук времето като физическа величина се цени стриктно и е точно калкулирано като важен паричен и личен актив. Рядко можеш да видиш някой, който не спазва графика си, не бърза, дори не тича по задачите си. Прочутите за народите по цялото Средиземноморие общи черти на изчакване, липса на напрягане и спокойствие, са се видоизменили в хода на 21 век в активност, точност до секундата и припряност, заради наситен график.
Забързаност – това е думата за това ми пътуване и имам чувството, че дори местните гълъби се подчиняват на хода на деловитостта за деня.
Поведението на хората винаги се определя от намеренията им и се структурира според строгите правила на ситуациите, в които се намират.
Ситуациите са отражение на вътрешните усещания за ежедневен план, плюс дългата последователност от наслагване на традиции, морал, повторяемост на действия и волята за постигане на заложената цел.
Характерите управляват случването на нещата, силата на навика обаче определя тяхната полезност.
Качеството на живота в Израел е добро и може да се оцени отстрани, като реално постижение, реализирано от усилията на перспективно мислещи и действащи активно хора, с цивилизационен поглед в бъдещето.
Миналото обаче виси като Дамоклиев меч над Светите земи, преплитащо земята, историята, културите, религиозните различия, етиката и морала, ценностите и твърдостта, с човешките страсти и борбите за налагане на определен начин на съществуване. Сложността идва от многоликостта тук и тълкуването на обстоятелствата еднозначно би объркало целия процес на изменчивост на живота.
Живея в жилищен комплекс, извън познатите ми досега. Прилича на нашите Люлин или Младост, като характер и урбанистични решения, но само на пръв поглед. Тук всичко е умно и правилно организирано и добре поддържано, за да може обикновения човек да се чувства вкъщи, когато се прибере. Чисто и приветливо е около блоковете, зелените площи, паркингите и обществените сгради и магазините. Впечатлена съм от многото руски и украински изселници, тук ги наричат репатрианти, които живеят сега в комплекса.
Доскоро в квартала е имало напрежение, така характерно за живота в Израел. Хората са свикнали с противоречията на различността си и само високите огради, кучетата и подозрителните погледи към непознатите определят истината за ежедневието. Всичко за всеки се знае, има строг контрол над живота и това е оправдано, предвид сигурността.
Няколкото атентата, които се случиха по време на пребиваването ми, не промениха хода на програмата и намеренията ми, колкото и странно да звучи това отстрани.
Уви, местните живеят с това години наред.
Бруталността на ситуациите измества истинската същност на смисъла на живота, видоизменя се човечността в борбата за оцеляване. Насилието е неоправдан подход към постигане чрез налагане, на начин на мислене и действия, различни от общоприетите и обществено валидните. Не мога и не искам да приема този жесток ъгъл на отстояване на гледни житейски и верски точки.
Времето има способността да скъсява представите за хода на светлосенките, но истината за случващото се крие в невъзможността да се преправи миналото лесно и удобно. За да започне настоящето равно и бъдещето да е с надежда, трябват усилия и дано клонката на мира донесе спокойствие и желан просперитет за всички тук.
Небето над Израел е винаги много синьо. Особено в Тел Авив, където синьото е нюансирано и от водите на Средиземно море. На брега съм, усещам сливането на цветовете, образуващи красиви връзки между отделните хоризонти. Звуците на вълните отмиват всяка умора и страх и окриляват за най-сърцатите мечти. От ония, дето се появяват в много специални моменти от живота на човека и в мига, в който се покажат, знаеш, че скоро ще станат реалност. Те се пренасят като филм през мисълта и пътят за постигането им се очертава мигновено. Само трябва да го следваш.
Навремето, когато Наполеон завоевателски доплувал до тези места, искрено се надявал да ги завземе и превърне във френска собственост. Той пророчески приел обаче, че пред погледа му тук, не се открива само земя и море, въздух и слънце, като съвкупност от природа и материя. Усетил е вятъра, носещ светостта на мястото и твърдостта на брега, на който Боговете се кланят и го превръщат в оазис на вечността.
Винаги е имало желаещи да обяздят, владеят и насочват силите на непознатите и необятни влияния на Божественото, но истината за това парче Света земя се открива само на избраните. На неспокойните духом и телом, за които природата е над материята и знаят със сърцата си, че светът ни, като обиталище, е малка част от Вселената. Защото законите на невидимото владеят видимото, както преди, така и сега. Сигурно и за в бъдеще.
Тел Авив е основан като град през 1909 година и е наричан „Белия град“ / „Ха-ир ха-левана“ на иврит/. В онези времена, Османската империя е имала водещ контрол над тази територия от Близкия Изток. В последствие, знаем от историята, как са се развили по-нататък събитията и днес, Тел Авив е поливалентен конгломерат от култури, религии, архитектура, традиции, поведения. Красив град, обявен от ЮНЕСКО през
2003 година за част от световното културно наследство на народите.
