''Гласове отвъд завесата'' - можем ли да се свържем с нашите починали близки

Откакто съществува човекът той търси начин да протегне ръка към онези, които са прекрачили прага на вечността. Древните цивилизации вярвали, че смъртта е само врата, а от другата ѝ страна нашите близки чакат да ни видят отново. Но, дали е възможно да говорим с тях?

Светлината, която води душите
В много култури се вярва, че пламъкът на свещите е пътеводител. Запалена в тиха нощ свещта не само осветява стаята, но и изпраща послание към отвъдното – ''Тук съм, готов съм да слушам!''.

Сънищата - тайната врата
Мнозина вярват, че любимите им хора се появяват в сънищата не като обикновени образи, а като живи и реални срещи. Според някои духовни учения това е най-безопасният и чист канал за връзка с тях.

Предметите с памет
Стара снимка, бижу или писмо - тези вещи носят енергията на човека, който ги е притежавал. Държането им по време на медитация може да отвори вратата към спомени и усещания, които идват не само от нашето сърце. 

Шепотът на времето и мястото 
Има моменти и места, където завесата между световете става по-тънка – залезите, пълнолунието, гробището в дъждовни нощи. Старите вярвания казват, че тогава шансът да усетиш присъствието на любим човек е най-голям.

Предупреждението на древните
Във всеки ритуал за връзка с отвъдното съществува едно правило и то е: ''Никога не отваряй вратата, ако не си готов да я затвориш!''. Светът на духовете е красив, но и непредсказуем, защото в него обитават не само тези, които обичаме. Може би истинската връзка с нашите починали близки не е в ритуалите, а в спомените и любовта която носим. Защото както казват старите мистици: ''Любовта не умира, тя просто сменя формата си!''.