Нощна тревожност – защо мислите стават по-силни в тъмното

  • Сподели:
Нощна тревожност – защо мислите стават по-силни в тъмното

През деня успяваме да работим, да се движим и да решаваме проблеми, защото умът ни е зает, а шумът на ежедневието заглушава вътрешния ни глас. Но, щом светлините изгаснат и тишината се настани в стаята, нещо започва да се променя. Мислите ни започват да звучат по-силно, а съмненията по-драматично. Проблемите ни пък стават по-големи, отколкото са били преди няколко часа. 

Защо тревожността избира именно нощта?

Когато външният шум изчезне
През деня мозъкът ни обработва безброй стимули, като разговори, задачи, известия и движение, докато нощем тези външни разсейвания изчезват. Тогава остава само вътрешният диалог и това, което сме отлагали да почувстваме или обмислим, просто изплува в съзнанието ни. 

Умората прави мислите по-мрачни
Вечер не само светлината намалява, но и психическите ни ресурси. След дълъг ден способността ни да мислим рационално отслабва. Така една дребна тревога може да се превърне в катастрофален сценарий; ‘’Ами ако?’’ става централният въпрос, а отговорите рядко са оптимистични. Липсата на сън допълнително засилва този ефект, защото колкото по-уморени сме, толкова по-трудно контролираме посоката на мислите си.

Тъмнината като символ
Нощта носи и психологически заряд, защото обикновено тя е свързана със самотата, несигурността и неизвестността. В тъмното нямаме визуален ориентир, а това подсъзнателно засилва усещането за уязвимост. Дори в безопасна среда тялото може да реагира с напрежение, като ускорен пулс, повърхностно дишане или безпокойство. 

Как да прекъснем нощния кръг на тревожността?
Не водете важни вътрешни разговори след полунощ, защото нощта рядко предлага обективни решения.
Запишете тревожните мисли, тъй като изваждането им на хартия ги прави по-управляеми.
Създайте ритуал за успокояване, като например пуснете си тиха музика или се опитайте да успокоите дишането си. Тези ритуали са сигнал към мозъка, че е време за почивка, не за анализ.
Приемете мислите, като мисли, а не като факти. Това, което изглежда драматично в 2 часа през нощта, често губи силата си на дневна светлина.

Нощната тревожност не означава слабост, тя е знак, че умът ни се опитва да обработи натрупаното. Понякога най-здравословният отговор не е да намерим решение в тъмното, а просто да си позволим да заспим и да дадем шанс на утрото да внесе перспектива.