Slow mornings ера

Всички знаем как започва стандартната сутрин. Алармата звъни, ръката ти автоматично посяга към телефона и след 30 секунди вече се намираш в едно безкрайно скролване. Още не сме си отворили очите, а вече сме в Instagram, гледаме кой къде е бил снощи, какво е закусвал някой във Варна и зареждаме главите си с чужди емоции. Резултатът? Никакъв въздух за собствените ни мисли. Още не си станал от леглото, а се чувставш уморен.

​Напоследък обаче влизам в своята Main Character Era на спокойствието.

Наложих си едно ново правило: първите 30 минути са само за мен. Това е моята ''тиха ера''. Оставям телефона в другата стая и се пренасям в кухнята. Има нещо супер заземяващо в това сама да подготвя кафето си. Действа ми терапевтично да наблюдавам как парата се издига от чашата, докато навън градът тепърва се събужда.

​В тези моменти кафето TIRA ми стана любимо, защото носи онзи специфичен, слънчев, богат вкус на подбрани сортове от Бразилия, Колумбия и Перу.

Понякога избирам кафе на зърна, защото самият звук на мелачката и ароматът, който се носи веднага след това, са най-добрата медитация. Друг път, когато съм в по-динамично настроение, залагам на капсулите, но ритуалът остава същият – топла чаша в ръцете, гледка през прозореца и пет минути спокойствие.

Не е просто гориво за събуждане, а повод да остана със себе си преди имейлите, задачите и чуждите изисквания да ме връхлетят. Давам си време да се заредя (буквално и преносно). Сутринта ми вече не е хаос, а малко островче нормалност. Защото истината е, че ако не отделиш време за себе си в 8:00 сутринта, вероятно няма да намериш такова до 20:00 вечерта.