4 признака, че не си обичан, а си просто удобен

Понякога най-голямата заблуда не е, че връзката ти има проблем, а че изобщо я определяш като ''любов''. 
Любовта не изчезва изведнъж. Тя се размива в жестове, които не се връщат, в разговорите, които не се случват, в присъствие, което не означава близост. И в един момент оставаш с усещането, че даваш всичко от себе си, но не живееш в нещо взаимно.

Разберете кои са признаците, които рядко идват шумно и които често се повтарят в ежедневието, докато започнат да изглеждат ''нормални''.

1. Усилията имат само една посока
Ти започваш разговорите. Ти търсиш време заедно, ти правиш крачката, след всяко напрежение. Другият е там, но рядко посяга пръв. Най-тежкият въпрос се появява тихо в съзнанието: ''Ако спреш ще остане ли нещо?''.

2. Нуждите ти звучат като проблем
Всеки опит да кажеш какво ти липсва, като среща, защита или отдръпване, удря на камък. Вместо разбиране, получаваш усещането, че искаш прекалено. Така започваш да се редактираш, да премълчаваш, да омаловажаваш, да се свиваш за да запазиш нещо, което не запазва теб.

3. Присъствието ти се приема за даденост
Няма усилие да бъдеш задържан/а. Няма страх да бъдеш изгубен/а. Връзката просто е там без грижа, без внимание, без истинско участие. Като нещо, което се очаква да съществува, независимо от това как се чувстваш вътре в него.

4. Сам/а си, дори когато не си 
Най-тихият, но най-силен сигнал. Не липсва човек до теб, липсва свързаност. Разговорите са повърхностни, близостта е рядка, а усещането за самота не изчезва. Напротив става по-ясно. Разликата между любов и удобство не се крие в думите, а в действията. В това кой полага усилия, когато не е лесно и кой остава, когато няма какво да се случи. Но ако трябва да се чудиш, дали си обичан, вероятно вече усещаш отговора, дори да не искаш да го признаеш.