''Аз не съм предала Русия – Родината предаде мен": Последният поклон на Алла Пугачова

Към един откровен разговор не се пристъпва лесно. Особено когато той трае близо четири часа и е с икона от ранга на Алла Борисовна Пугачова.

За да се случи това, е нужна деликатността на журналист от висока класа – като Катерина Гордеева. Известна със своя емпатичен и задълбочен подход, Гордеева успява да създаде атмосфера на доверие, в която гостите се чувстват достатъчно сигурни, за да свалят маските си.

Разговорът се провежда в уютната обстановка на дома на Алла в Кесария, Израел, далеч от Москва. В тази интимна обстановка, тя не е примата на руската сцена, а просто една жена, която е готова да разкаже своята истина и определено е човек с позиция. Гордеева не я предизвиква и не търси сензации. Вместо това, тя я слуша, позволявайки на Пугачова да се разгърне в цялата си човешка сложност – с нейните болки, мъдрост и уроци.

Една изповед, в която Пугачова за последен път се обръща към публиката си, за да сподели своята истина.

В центъра на целия разговор стои Русия – не като територия, а като дълбоко лично преживяване. Алла Пугачова говори за своята родина не с гняв, а с болка, която може да се почувства само когато си разочарован от най-близките си. ''Аз не съм предала Русия – Родината предаде мен", казва тя. За нея предателството не е в напускането на страната, а в това, че тя вече не разпознава Русия като своя родина. Тя е разочарована от агресията, от пропагандата и от мълчанието на онези, които трябва да се противопоставят. Пугачова не се чувства като дисидент, а като патриот, който е принуден да си тръгне, защото не може да диша свободно в собствения си дом.

Скажи Гордеевой/Стопкадър/YouTube

Алла обяснява, че в Русия в момента царува атмосфера на страх и принуда. Тя говори за много хора, които подкрепят властта не защото вярват в нея, а защото са принудени да го правят. За нея тази фалшива подкрепа е най-голямата трагедия, защото разрушава морала на нацията. Именно затова тя предлага своя собствена, необичайна дефиниция за патриотизъм: ''Да кажеш на родината, че греши, е висша форма на патриотизъм". За нея е по-достойно да посочиш грешките на властта, отколкото сляпо да я следваш.

Всяка дума на Пугачова в това интервю отеква с тежестта на преживяното. Тя разказва за ключови моменти от живота си с горчива мъдрост. Един от най-трогателните е разказът ѝ за майката на Филип Киркоров. Малко преди да си отиде от този свят, болна от рак, майка му, която е била близка приятелка с нейната собствена майка, отива при Алла, за да я помоли да помогне на сина ѝ. Тя ѝ казва: ''Моля те, бъди му като майка, наставлявай го и не го изоставяй, той е млад и талантлив". Ето защо Пугачова взима Филип под крилото си и дори сключва брак с него, който самата тя определя като фиктивен ход, предназначен да помогне за кариерата му. Тя се вижда в ролята на наставник и ментор, а не на съпруга.

Въпреки всичко изстрадано, когато говори за настоящия си съпруг Максим Галкин, гласът ѝ се изпълва с топлина. Тя го нарича истинската си любов и описва неговия ''невероятен талант да ме обича, да обича семейството и да се грижи за мен'' като най-голямото ѝ щастие. Алла не крие, че подкрепя неговата публична позиция против войната, която доведе и до тяхното напускане на страната. Алла споделя, че е била изправена пред избор: да остане в Русия и да мълчи, или да подкрепи съпруга си и да бъде вярна на съвестта си. Тя решава да избере второто, заявявайки: ''Има нещо, което се нарича съвест. А съвестта е по-ценна от славата, лукса или каквото и да е друго."

Скажи Гордеевой/Стопкадър/YouTube

В този акт на солидарност тя показва своето собствено морално пробуждане. Пугачова обяснява, че е решила да напусне страната, когато децата ѝ стават обект на тормоз в училище, защото баща им е обявен за "чуждестранен агент". Този момент показва, че Галкин е човек, който е готов да защитава семейството си на всяка цена, а Пугачова стои твърдо зад него.

В интервюто си с Катерина Гордеева, Алла Пугачова проговаря и за една от най-дълбоките човешки теми – смъртта. Тя разказва за това с изненадващо спокойствие и яснота, като човек, който е приел живота и смъртта като част от едно цяло. Тя споделя, че не се страхува от смъртта, а по-скоро от това да бъде безпомощна.

"Не се боя от смъртта. Не искам да съм немощна и не искам да има страшни болки, ето от това се боя."

Алла споделя и своето последно желание, което е в пълен контраст с целия ѝ живот, изпълнен с блясък и публичност. Тя иска нейното погребение да бъде тихо, скромно и без излишна показност, заявявайки категорично, че не желае погребението ѝ да се превърне в цирк или в медийно събитие. ''Не искам мои песни да звучат на погребението ми'' - допълва още Алла.

В този момент тя не е примата на руската естрада, а просто един човек, който иска да си отиде тихо, изразявайки желанието си "да угасне като свещ", без да има помпозни ритуали, а просто да си тръгне, когато му дойде времето, и да остане в паметта на хората такава, каквато е била.

Катерина Гордеева я пита: ''Моля ви да изберете - справедливост или милост''. Алла веднага отговаря - ''справеливост'' и продължава ''защото това включва и милосърдие. Можеш ли да си милостив, ако не си справедлив? За мен това не е въпрос на избор. Правдата и милосърдието вървят ръка за ръка.''

Гордеева изправя Алла пред следващия си въпрос ''свобода или безопасност''. 

''Свободата, разбира се'' - отсича Алла.

''Най-страшният въпрос - Родината или истината'' - казва Гордеева.

''Родината. Където е родината, там е и истината. Къде можеш да се скриеш от истината? Обичам Русия с цялото си сърце.''

Интервюто завършва с една от най-силните сцени. След часове на откровения, в които Пугачова излива душата си, тя сяда пред пианото и започва да свири. Тихо, интимно, почти като молитва. Гласът ѝ не е идеален, дори леко треперещ, но това прави признанието ѝ още по-силно и човешко. С всяка нота тя сякаш обобщава целия си живот. 

''Обичам всички. Харесвам всичко в живота. Не тая злоба и ненавист към никого, защото това е много вредно за здравето и за психиката. Във всеки момент от живота си се нуждаем от радост, защото не знаем какво ни очаква утре. За мен няма по-голяма награда от това да остана в сърцата на хората.''