Евнусите, скритата страна на трона в Китай
Психическият портрет на Дракона и травмата на китайските владетели
Представи си отминала историческа картина - милиони хора живеят в абсолютна йерархия, а на върха стои избраният от Бога, императорът, Синът на Небето, от когото зависят животът и смъртта, благоденствието и войната. Какъв е бил той, как е израснал и кой го е формирал, като личност и господар?
В сърцето на Забранения град в Поднебесната империя, този блестящ символ на власт и изолация е съществувала система, която днес е определено неприемлива. Млади, беззащитни принцове, бъдещи императори, са откъсвани от семейната си среда и своите майки още като бебета и отглеждани изцяло от евнуси. Кастрираните мъже са лишени от собствено потомство, но са имали почти неограничена власт над детството и юношеството на бъдещите управници, включително и върху тяхното сексуално възпитание.
Институцията на евнусите, като пазители и наставници на бъдещите глави на държавите е съществувала и в други велики империи, като Османската и древните египетски царства. Тяхната роля и влиянието върху личното развитие и сексуалното възпитание на владетелите не е била толкова дълбоко вкоренена и систематизирана, както в императорски Китай, където им е вменявана изцяло грижата за бъдещия император. Сексуалното развитие на младите принцове е било ранно и насилствено въвеждано. Исторически свидетелства, черпени главно от официални хроники и от автобиографията на Айсин Гьоро Пу И, "От император до гражданин" (филмът "Последният император" от 1987 година е режисиран от Бернардо Бертолучи по книгата), разкриват, как евнусите и по-възрастни прислужници са го въвличали в сексуални актове, още в крехка възраст. Неговият разказ е ценен източник за разбиране на тези мрачни дворцови практики, с опустошителни последици и неприемливи цели.
Император Пу И се възкачва на трона на 2 декември 1908 година, едва двегодишен. Управлява под регентството на вдовицата императрица Лонгю, съпруга на чичо му, император Гуансюй и баща му, Зайфън, принц Чун. Пу И е император на Китай до 12 февруари 1912 година, когато е принуден да абдикира заради Синхайската революция, която слага край на династията Цин и провъзгласява Република Китай.
Смятало се е, че със специални програми, императорът трябва да бъде обучаван в сексуалните аспекти на властта, за да знае да управлява харема си и поддържа традицията на безграничната императорска власт. Чрез сексуалните програми, евнусите са създавали дълбока психологическа зависимост, контрол и са имали безпрепятствен достъп до императора, гарантирайки си власт и влияние зад кулисите. Например, според разкази от исторически източници от династията Мин, при император Уанли (управлявал 1572 – 1620), евнуси са манипулирали младия господар, като са го обвързвали чрез интимни услуги, за да запазят своите позиции и дори да влияят на държавни решения.
Така, вместо нормално разбиране за интимност, принцовете са развивали отвращение, страх или дълбока аверсия (неприязън) към сексуалните отношения. Пу И сам описва в своята книга, как тези ранни преживявания са го изпълнили с усещане за срам и неприязън към физическата близост, което е повлияло в последствие и на петте му брака.
Не е случайно, че много императори, включително Пу И и неговият чичо Гуансюй (управлявал 1875 – 1908), са били бездетни. Травмата, получена от рания полов контакт с евнуси, може да доведе до физиологична импотентност, но много по-често до психологическа импотентност или дори асексуалност (липса на сексуално привличане). Вследствие, пълноценните интимни отношения с жена са ставали невъзможни и не са правени деца. Трайната липса на наследници е създавала кризи на приемствеността и необходимост от осиновяване на племенници от други клонове на императорското семейство.
Докато младите императори са били обект на сексуална злоупотреба, ролята на евнусите към императорските жени – императрици, наложници и принцеси е била коренно различна, но също така строго контролираща.
Евнусите са били основният обслужващ персонал за всички жени в Забранения град. Помагали са им с обличане, къпане, хранене и преместване, обичайни ежедневни грижи. Например, принцесите и наложниците са транспортирани с носилки от евнуси из дворцовия комплекс, като ежедневния контакт е включвал неизбежно физическо докосване, но то е било функционално и в никакъв случай сексуално. Основната роля спрямо жените е била да гарантират тяхното целомъдрие и да предотвратят всякакъв несанкциониран контакт с мъже. Кастрацията на евнусите е гаранцията, че те самите няма и не могат да компрометират императорската кръвна линия. Принцесите, чиято девственост е от изключителна важност за бъдещи политически бракове, са се намирали под особено строг надзор.
За разлика от младите императори, жените не са били сексуално насочвани от евнуси. Напътствията за брачен живот е било дело на по-възрастни женски наставници и е ставало изключително дискретно и строго регламентирано, според дворцовия етикет.
Двойната роля на евнусите в обучението и в сексуалната злоупотреба с мъжките имперски наследници, както и стриктния контрол на защита на женските, показва извратената логика на системата, целяща династическата чистота над човешката цялост.
Посочените личностни изкривявания не са оставали без последствия за управлението на империята. Емоционално травмирани и незрели владетели са били по-склонни към импулсивни решения, тирания или към пълна апатия и прехвърляне на властта към корумпирани евнуси или съветници. Според официални исторически записи, някои императори от късната династия Мин са били толкова откъснати от държавните дела поради лични проблеми, че са оставяли цялата власт в ръцете на все по-могъщи евнуси, което е довело до корупция и политически хаос. Например, император Джъндъ (Zhengde Emperor, управлявал 1505-1521) е бил известен с ексцентричното си поведение, липсата на интерес към управлението и изключителната си зависимост от могъщи евнуси, особено Лиу Дзин (Liu Jin), който на практика управлява през по-голямата част от царуването му. Лиу Дзин е един от най-известните корумпирани и влиятелни евнуси в китайската история.
Деформираните императори са изпитвали дълбоко чувство на отчуждение от собствения си живот и отговорностите на властта. Пу И, например, често се описва в мемоарите си като "играчка" в ръцете на придворните евнуси и други влиятелни фигури, чувствайки се безпомощен и лишен от истинска воля и контрол, дори когато е бил на трона. Тази апатия е водила до отдалеченост от реалните нужди на страната и разчитане на ограничен кръг от съветници.
В крайна сметка, тази история е горчив парадокс. Една от най-великите и древни цивилизации в света, с изключителни постижения във философията, науката и изкуството, е криела в сърцето на своята власт система, осакатяваща своите собствени владетели, от най-ранна възраст.
Фактите за психологическото развитие на китайските императори, чрез системата на евнусите предизвикват дълбоки въпроси за връзката между индивидуална травма и колективна съдба. Те ни карат да преосмислим представите за великата култура не само като сбор от постижения, но и като терен за скрити патологии, формирани в най-интимните кътчета на властта.
Ако се опитаме да погледнем през призмата на Зигмунд Фройд, бихме могли да интерпретираме поведението на тези императори, като резултат от неразрешени детски конфликти и травми. Ранната и недоброволна сексуална инициация, както и откъсването от майката, биха представлявали тежко нарушение на нормалното психосексуално развитие. Фройд би видял тук потиснати желания, развити комплекси и фиксации, водещи до дисфункционални отношения с властта, жените и собствената сексуалност. Липсата на нормална идентичност и здрави граници, изградени в ранното детство, би прераснала в тирания, изолация или апатия, все защитни механизми срещу дълбока вътрешна болка.
От гледна точка на Карл Густав Юнг, ситуацията изглежда по-сложна. Той би изследвал влиянието на архетипите на Сина на Небето, императора, върху травмираната му личност. Възможно е вътрешната травма да е попречила на интеграцията на различните аспекти на психиката (като Анима и Анимус), водеща до отчуждение и невъзможност за пълноценна интеграция на личността. Липсата на нормален бащински или майчински образ, би нарушила формирането на стабилно его, а травматичният сексуален опит би създал сенчести аспекти на сексуалността, които остават неинтегрирани и се проявяват като дисфункции или изкривени поведения. Юнг би обърнал внимание и на колективното несъзнавано, как тези индивидуални травми са резонирали в династията и са допринесли за нейния упадък, предавайки се като нерешен проблем през поколенията.
Добавяйки прозренията на теорията на привързаността, разбираме, че ранното и принудително откъсване на китайските принцове, наследници на короната от майките им, съчетано с обгрижването от евнуси, поражда формирането на несигурен стил на привързаност. Липсата на стабилна емоционална база в детството би се отразила върху всички бъдещи взаимоотношения на императорите, с техните съпруги, наложници, министри, съветници, войни и дори народа. Неспособността за изграждане на доверие, за емоционална регулация и за формиране на дълбоки, взаимни връзки, всъщност е пряк резултат от нарушената привързаност. Това обяснява тяхната изолация, дисфункционалност и трудностите в управлението.
Фактите за сексуалното възпитание на китайските императори от евнуси са повече от любопитна историческа подробност. Те са стряскащ казус за въздействието на ранната травма върху личността и последствията, които тя има върху управлението на една цяла империя. Тази мрачна страна на величието е мощен аргумент за това, как човешката психика, дори в най-могъщите си проявления, остава уязвима и дълбоко повлияна от най-ранните си преживявания.
Най-провокативният аспект на тази сага е въпроса, дали психологическото отслабване и неуравновесеност на младите императори не е било преднамерена, макар и неизречената цел на системата. Един емоционално травмиран и несигурен владетел е много по-податлив на влияние и манипулация от страна на своите съветници, особено придворните евнуси, имащи пряк достъп до него от младини. Лишен от здравословна идентичност и самостоятелност, такъв император би разчитал сляпо на своите наставници по въпросите на войната и мира, на управлението и правосъдието. По този начин, не само личните трагедии на владетелите са се отразявали на съдбата на милиони, но тези трагедии вероятно са били функционален елемент от един порочен механизъм за контрол на властта.
Историята на китайските императори е ярък пример за това, как на пръв поглед дребни обстоятелства и интимни детайли от индивидуалния живот могат да определят съдбата на цели империи. Системата на отглеждане на бъдещите владетели, включително тяхното емоционално лишаване и травматично сексуално възпитание, е създавала поколение след поколение на психологически уязвими мъже, облечени с абсолютна власт.
