Изкуството да пускаш това, което не ти служи 

Понякога животът не ни моли, той ни принуждава да пуснем. Хора, мечти, окачвания, роли, които някога са ни карали да се чувстваме живи, изведнъж спират да ни пасват. И ние по навик или страх се вкопчваме. Държим здраво, сякаш от това зависи всичко. Но, истината е проста и тя гласи, че колкото по-силно стискаш, толкова повече боли.

Да пуснеш не е слабост. Това е едно от най-смелите неща, които човек може да направи. Защото изисква доверие в себе си, в живота, в това, че след като освободиш място нещо по-добро ще дойде. Да пуснеш означава да кажеш ''Вярвам, че вече не ми е нужно това, за да бъда цял''.

Много хора вярват, че държането е проява на сила. Но, истинската сила се крие в мекотата и в способността да приемеш, че не всичко трябва да продължи вечно. Понякога най-доброто, което можеш да направиш за себе си е да си тръгнеш. От връзка, от работа, от навик и от мисъл, която те кара да страдаш.
Пускането не е бягство, то е осъзнат избор. Това е начинът да кажеш на живота ''Готов съм за новото''. Понякога точно когато си мислиш, че си загубил всичко, осъзнаваш, че си освободил място за онова, което винаги си заслужавал.

Не се страхувай да затвориш врати. Ако не ги затвориш ти, вятърът на живота ще го направи вместо теб. След всяка загуба има светлина. Пускането е началото на свободата, а свободата е началото на новото ти ''аз''.