Как да изградим и поддържаме успешна връзка?

Да изградиш успешна връзка не означава да намериш някой, който е идеален, а да откриеш човек, с когото твоите несърършенства могат да съжителстват в мир.

Идеални хора няма, това е факт, от който няма как да избягаме. Когато премине първоначалната еуфория от влюбването, тогава изскачат особеностите, недостатъците и по-специфичните черти на характера, които ще трябва да приемем. И тук започва строенето на една солидна основа, която се държи на уважение, разбирателство, разговори и компромиси.

Трябва да си даваме пространство, за да може всеки свободно да изразява себе си. Да не приемаме всяка критика за нападка, а да се изслушваме и да приемаме с разбиране чуждото мнение. Можем да използваме партньора си, като огледало, тъй като често нещата, които ни дразнят, се оказват наши собствени несигурности, върху които трябва да работим. Трябваше ми много време, за да спра да реагирам негативно на всяка критика или забележка и да ги разглеждам по-обективно. Тогава разбрах, че нападката е само в главата ми и че изслушвайки се можем да градим и да постигнем повече заедно. От това да се дразня на черта в неговия характер, преминах към това да анализирам защо мен ме дразни тази черта или действие.

Успешната връзка не е късмет. Тя е избор. И след 19 години ние все още избираме да работим върху нашата. Когато премине еуфорията от влюбването, оставаме със сблъсък на два характера, които някак трябва да се нагодят един към друг. Нашите не са от най-леките, макар за това време да сме се карали броени пъти. Постепенно открихме пътя си напред, който се състоеше в много разговори за всичко, което ни хрумне и по всяко време. След това дойдоха търпението и разбирането. Изключително трудно е да не приемаш като нападка критиката, която е отправена лично към теб, а да я разгледаш обективно. Понякога това е въпрос на едно обяснение и дискусия, друг път е въпрос на това да признаеш, че партньорът е прав и да работиш над себе си. Така успяваме да надграждаме себе си и връзката си заедно. 

С партньора ми сме научили много един от друг и вече дори довършваме мислите си. Стараем се да подхождаме с разбиране един към друг, дори когато не сме в настроение. Не разговаряме в състояние на афект. Споделяме си и се отнасяме към критиката, като нещо, върху което да градим. Полагаме ежедневни усилия да правим малки жестове един към друг - дори това да е свързано с написването на някаква бележка или приготвянето на чаша кафе. Не забравяме колко е важно да се докосваме, да се прегръщаме или просто да бъдем близо един до друг. Намираме на какво да се смеем заедно всеки ден. Винаги се подкрепяме и стоим заедно като единен фронт.