Как да постигнем баланс между грижа за себе си и грижа за другите

В свят който, постоянно ни подканя да бъдем ‘’на разположение’’, грижата за другите често се превръща в приоритет номер едно. Помагаме, изслушваме, подкрепяме, поемаме отговорности и някъде по пътя забравяме за себе си. А истината е проста, макар и трудна за приемане, ние не можем да даваме пълноценно, ако сме изтощени отвътре. 

Грижата за себе си не е егоизъм
Един от най-големите митове е, че ако се погрижим първо за себе си, значи сме егоисти, всъщност е точното обратното. Грижата за себе си е форма на отговорност към нашето здраве, емоции и граници. Когато сме спокойни и свързани със себе си сме много по-способни да бъдем търпеливи, емпатични и полезни за другите.

Защо губим баланса?
Балансът често се губи когато:
- се страхуваме да казваме ‘’не’’;
- поставяме нуждите на другите над своите;
- усещаме вина, когато отделим време за себе си;
- бъркаме любовта с жертване.

Така постепенно се появяват умора, раздразнение и вътрешно напрежение, които са сигнали, че нещо не е наред.

Слушай сигналите на тялото и емоциите си
Тялото и емоциите винаги говорят, въпросът е дали ги чуваме. Постоянната умора, липсата на мотивация, честото раздразнение или чувството, че ‘’нямаш повече какво да дадеш’’ са ясни знаци, че е време да се обърнеш към себе си. Понякога грижата започва с нещо много просто, като почивка, разходка, тишина или честен разговор със себе си.

Здравословните граници са ключът
Балансът се постига, чрез граници, не чрез крайности, а да поставиш граница не означава да спреш да обичаш или да помагаш, означава да помагаш, означава да кажеш ‘’И аз имам нужди’’. Когато ясно заявяваме какво можем и какво не можем да дадем, отношенията стават по-чисти, по-искрени и по-устойчиви. 

Малките жестове към себе си имат голям ефект
Грижата към себе си не винаги изисква време, пари или големи промени, понякога тя е:
- 10 минути тишина;
- чаша чай без телефон;
- сън без угризения;
- изборда не отговориш веднага.

Тези малки моменти зареждат вътрешната ни ‘’батерия’’ и ни позволяват да бъдем истински присъстващи за другите.

Балансът е процес, а не крайна точка
Важно е да помним, че балансът не е нещо, което се постига веднъж завинаги. Той се променя според етапа на живота, обстоятелствата и хората около нас. Понякога ще даваме повече, друг път ще имаме нужда да получим и това е напълно нормално. Истинската грижа за другите започва с грижа за себе си. Когато се отнасяме към себе си с разбиране, уважение и внимание ние създаваме пространство, в което и другите могат да се чувстват обгрижени. Балансът не е в избора ‘’аз или те’’, а в осъзнаването, че и двете са еднакво важни.