Какво се случва със съзнанието ни след смъртта

''Защото смъртта е не повече от обръщане на нас от време към вечността. Смъртта не може да убие това, което никога не умира!'' – Уилям Пен

Още от векове насам смъртта се е възприемала, като последната неизбежна граница, която разделя човешкото тяло от душата му. Смъртта е момент, в който сърцето спира, а мозъкът престава да функционира. Според някои учени смъртта е преживяване, което всеки от нас гарантирано ще премине в съществуването си. То е неизбежно и затова често не го поставяме под въпрос, просто го приемаме без да се чудим, какво точно е смъртта и как знаем кога е настъпила. 

Какво се случва със съзнанието ни след като физическото ни тяло се предаде и спре да функционира?
Съществува схващане, че ако зададете въпроса ''Какво се случва със съзнанието след смъртта?'' вие намесвате философското и теологичното. 
Въпреки всичките си постижения обаче науката е премахнала всякакви уверения за живота след смъртта и повечето хора в съвременния свят приемат този, така обезкуражаващ научен модел. Логиката при тях е, че когато физическото тяло умре, то всяка вероятност нематериалните аспекти на това да бъдеш човек, душа, разум, мисли, чувства, памет и т.н. просто угасват едновременно. Това, което този набор от преживявания не предлага, са доказателства под формата на данни, факти и повече информация. Вместо религиозна сигурност съвременните хора се изправят пред смъртта не само със страх, ужас и съмнения, но и без капка емпирични доказателства за това, какво се случва след смъртта. Причината да вярваме неизбежно, че животът свършва с едно голямо ''нищо'' не е, защото това е истина; всъщност ''нищото'' е липсата на факти, защото когато фактите свършат - науката няма какво да каже. 

Не можете да знаете как свършват нещата, ако нямате информация за това как са започнали!
Без значение колко е уникален животът на някого, съзнанието обединява всяко човешко същество на едно и също и място. Животът се преживява в съзнанието, следователно ако знаем как започва съзнанието, ще знаем и как ще свърши. По този въпрос започват и големите размишления, относно това, че съзнанието няма начало, защо тогава то трябва да има край. С други думи моделът на причината и следствието не работи, когато става въпрос за съзнанието. То може да се обясни само, като съществуващо самостоятелно, независимо от всичко, което се подчинява на правилото за причината и следствието. Ето и същината на нашия отговор, относно това какво се случва със съзнанието ни след смъртта, дали то се изключва, когато физическото ни тяло се предаде или пък продължава да функционира по някакъв по-различен и неизвестен за нас начин. Много от мислите ни не са причинени от мислите, които са ги предшествали. Те изникват непредсказуемо от състояние, което не е мисъл – това всъщност е една тиха област от възможности. 
Ако не знаете как мислите възникват от пълната тишина, не можете да знаете как или дали мислите свършват. Вече разчитате на областта на тихите невидими възможности през цялото време. Вие извличате спомени от тази област заедно с вашия речник, вашето следващо желание и вашата идентичност. 

''Виждайки смъртта като край на живота, е, като да видиш хоризонта, като края на океана!'' – Дейвид Сиърлс