Когато Вселената затваря врати без да дава обяснение

Има моменти, в които животът не задава въпроси, той просто затваря врати без предупреждение, без логика и без възможност за преговори. Нещо приключва, като връзка, работа или посока, и колкото и да търсиш причина - не намираш такава. Точно в тези моменти Вселената не говори на ума, а на интуицията.

Рационално обяснение липсва, защото не е нужно. Това, което си бил вече не може да продължи по същия път. Затварянето не е наказание, а пренареждане. Често преди голяма промяна идва усещане за застой: всичко изглежда блокирано, усилията не дават резултат, а познатите решения спират да работят. Това е тихият сигнал, че старите врати вече не водят никъде. 

Най-трудното е да приемеш мълчанието и да не настояваш за обяснение, както и да не се връщаш и да блъскаш по затворени врати. Защото именно в това пространство между загубата и новото начало се ражда истинската трансформация. Вселената рядко отнема нещо без да освободи място за друго, въпреки че новото не идва веднага, то идва, когато спреш да се държиш за старото. Понякога най-големият знак, че си на правилния път, е това, че връщане назад няма.