Моногамията - остарял идеал или съзнателен бунт в епохата на избора?

В свят на безкрайни възможности, бързи връзки и приложения, които ни обещават ‘’по-добър’’ партньор с едно плъзване на екрана, моногамията често звучи, като нещо старомодно. Но, дали наистина е така или всъщност тя никога не е била по-актуална от днес?
Моногамията не е липса на избор, а осъзнат избор. В днешно време ние не сме принудени да останем с един човек заради обществен натиск или икономическа зависимост. Когато двама души избират да бъдат заедно това вече не е задължение, а позиция.

Да, съвременният свят насърчава свободата, експериментирането и индивидуалното щастие. Но, парадоксално именно в тази свобода много хора започват да търсят стабилност и дълбочина, неща, които моногамната връзка може да предложи. Истинската близост изисква време и уязвимост, качества, които трудно се развиват, когато винаги държим ‘’резервен вариант’’. Разбира се, моногамията не е за всеки, тя не е универсална формула за щастие и не бива да се налага, като морална норма. Но, когато е избрана доброволно и поддържана с честност и комуникация, тя може да бъде не ограничение, а пространство за индивидуален и споделен растеж. 

Въпросът е не дали моногамията може да съществува днес, защото тя вече съществува, а дали сме готови да я изберем, не поради страх да сме сами, а от желание да бъдем истински с някого.