Жените говорят: какъв е моят смисъл на думата празник
От Нели Славова
В рубриката Жените говорят, темата, която този път разглеждаме е: какъв е смисълът на думата празник.
Чувайки думата "празник" безспорно всички влагаме различни нюанси, но като че ли с напредване на времето се обединяваме все повече върху желанието си да бъдем здрави и близките ни да са около нас възможно по-дълго.
Празнувала съм дните по всякакви начини, и с голямата жива глъчка, от която краката на масата натежават, и с малкото, което не просто ти е достатъчно, но те прави и щастлив.
Все съм казвала, че по време на празници, е важно с кой ще си, кой ще бъде до теб, в компанията на какви ще споделиш тези кратки часове, а не толкова с колко храна и пиене ще угодиш на стомаха си.
Има жени, които са нещастни от гледката на пирамида с чинии и чаши пред мивката, ала точно те трябва най-много да се радват.
Камарата с посуда означава, че семейството ви е голямо и цяло. Означава, че имате много живи роднини, близките ви са заедно с вас, ще ги посрещнете в дома си и ще им приготвите нещо вкусно, дошло от ръцете и сърцето ви. Ще можете да си говорите с тях, да се сдърпате, ще се смеете на една и съща вечно разказвана история и в коридора ще е пълно с обувки.
Понякога това от което се оплакваме, се оказва мечта за друг.
''Празник е всеки делничен ден, в който си жив и щастлив! В последните години доста се промених и чествам живота постоянно.
Празнуването "по календар" ме напряга.
Радва ме единствено събирането на семейството, трепетите около пътуването, гостуването, сладките приказки около трапезата и други простички неща.''
Милена Шопова
''Празник - семейство. Когато отиваме да поискаме прошка от по-възрастните, когато децата прекаляват със сладкото, когато на масата са наредени традиционни, любими храни, когато семейството се събира в дома на най-възрастните. И настава една шумотевица, приповдигнатост, тъга по липсващите и все пак надеждата за опрощение и по-добро е около нас.''
Алла Асенова
''Празниците са очакване, вълнение, заедност, споделеност, уют, спомени. А някои от тях също са обещание, извинение, мечтания, магия, дадена дума.
А животът трябва да се празнува всеки ден, не само в онези дати отбелязани с червен цвят на календара.''
Детелина Темелкова
''Смисълът е да сме заедно с любимите хора, да споделим радостите, а понякога и тревогите си. Да създадем още спомени заедно, защото за съжаление с годините някои места около масата остават празни.''
Мария Костова
''Нормално е през годините да се променя съдържанието, което влагаме в думата празник. Празникът (на старобългарски: праздьнъ – „празно време“) е ден, в който няма да се ходи на работа. Това си е достатъчна причина за празнуване! За мен празник е душата да ликува. Би могъл да е всеки Божи ден! Пожелавам го на всички ви!''
Дафинка Гарова
''Празниците са, за да събират хората. За споделянето, което винаги е ценно и топло, и искрено, и жадувано, дори когато е със сълзи на очи.
Празниците са и в символите, и традициите. Но не в робуването, а в светлината, която носят и обещанието за повече доброта, което дават.''
Ирена Петкова
''Не харесвам клишираните очаквания и етикети по каквито и да било дни, още повече празничните. От всеки делник можем да направим празник, да подарим любов, внимание, подарък, жест и това да бъде очарователно. Не смятам за нужно да чакам Коледа, за да се смиря, да демонстрирам вяра, да приготвя подарък или да отрупам трапезата с гозби. Мога да го правя всеки вторник.''
Лора Петрова
''Празниците са като пресечено мляко - мирише добре, но е отвратително. Напрежението се реже с нож. Животът е празник и е редно да го празнуваме всеки ден.''
Антоанета Николова
''Семейство, скандали, хармония.''
Бени Хюбнер
''Напоследък празник е просто да знам, че всички са здрави, спокойни и удовлетворени. Но най-вече здрави.''
Валентина Вълчева
''В речникът за празник пише - ''Ден, в който се чества, празнува някакво събитие, и самото тържество по този повод.'' Обаче, за мен не е ядене, пиене и клюки, какво е направила съседката или втората братовчедка на чичо. Традициите вече съвсем почнаха да се забравят. Сега ще пиша за Великден специално. Аз харесвам традициите, харесвам обичаите и тайнствата, на които бабите ми са ме научили. И мисля си, че не е нужно да съм спец кулинар, но искам да си замеся козунак, дори и да не стане на конци, аз искам да боядисам яйцата, заедно с детето, да сляза зад блока и да си откъсна листенце здравец, детелина, някаква друга зеленина.
Да виждам в очите на детето онова мое нетърпение да издърпа с лъжицата яйцето от кофичката и види оцветеното. Да му намажа бузите и челото с парещото още първо червено яйце. Обичам тези ритуали. Някак ме свързват с баба, прабаба, пра-прабаба. С предците ми. Празник е магията на това да споделиш обичта, магията на това да събереш любими хора около трапезата, без притеснението дали си отрупал достатъчно масата, без притеснението дали ще им хареса, после дали няма да ми обсъдят козунака, че е не е бухнал.
Простичка храна, достатъчно количество, но там в спокойствието на уюта на това да те има тук и сега с хора, с които като ви се засекат погледите през масата, ще се усмихнете, засмеете. И в тези погледи ще има история. Празникът, Великден, е баба, която става в 4 ч да замеси тестото в големия железен леген, в тишината на пробуджащия се ден. Баба, която ще замеси празничната питка и ще извади специалния печат на къщата, правен от майстор преди много, много години, който баба пази в едно чекмедже, където не ни даваше да пипаме.
Великден е обядът, когато баба ще прекади трапезата, а ние (тези които сме тичали и смяли с глас на глупости до преди малко) сме се умълчали и загледали в тайнството на свещта, чийто пламък трепти. Празник е чукването с яйцата, когато баба държеше да ни научи да казваме - Христос Воскресе, Воистина Воскресе.
Великден е вечерта в църквата, където млади, стари, тийнове, малки деца, стояхме заслушани е пеенето на хора. И после обикаляхме църквата в мълчание, пазейки свещта, сякаш ще развалим тайнството на празника, ако изгасне.''
Мария Тодорова
