Кодът на парите - психология, етикет и влияние
"Когато бях млад мислех, че парите са най-важното нещо в живота, когато вече съм стар, знам, че това е така“. Оскар Уайлд
Парите, глобалният символ на стойност, власт и идентификация са нещо повече от средство за размяна. Тяхната история, психология, култура, икономическо и социално значение се преплитат по сложен начин, формирайки основата на съвременния свят. Парите имат изключително силна и сложна връзка и с човешкия ум. Само мисълта за тях предразполага хората да разчитат на себе си, да се чувстват независими и самодостатъчни. Мозъкът ни започва да мисли по-рационално и целенасочено, превръщайки парите във видим измерител на успеха. Всеки фокусиран силно върху езика на парите, започва да възприема времето и света около себе си през тяхната призма и става подвластен на израза „времето е пари“ .
Един от най-влиятелните икономисти на XX век, професор Милтън Фридман (1912-2006) печели Нобеловата награда за икономика през 1976 година с теорията си за монетаризма. Тя твърди, че количеството пари в обращение е най-важния фактор, определящ общото състояние на икономиката, включително инфлацията и финансовия растеж. Автор е на прочутата фраза: "Инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен."
Преди появата на парите, хората са разчитали на пряка размяна на стоки и услуги. Бартерът бил ефективен метод, докато се получавало съвпадение между нуждите на двете разменящи страни. С появата на древните парични форми - мидени черупки, зърно или късчета ценни метали това начинание се променя. Първите стандартизирани пари са монети изработени от злато и сребро. Хартиените пари възникват в Китай по време на династията Тан (618-907), като частни търговски разписки, за избегване пренасянето на голямо количество монети. При династията Сун (960-1279) практиката се разраства и властта поема контрола над тях. През 1024 година китайското правителство официално издава първите държавни банкноти, което се счита за началото на държавно гарантираните хартиени пари.
През 1971 година, президентът на САЩ, Ричард Никсън прекратява официално конвертируемостта на долара в злато и се преминава към фиатни пари. Те са национална валута, която не е подкрепена от физически актив, като злато или сребро. Думата "фиат" идва от латински език и означава "нека бъде", подчертавайки, че стойността на парите се определя с държавен закон. Днес, фиатните пари са основна форма на валута в целия свят и инструмент за контрол над икономиката. Цялата глобална търговия и финансова система се базират на тях. Инфлацията, която представлява намаляване на покупателната способност на парите и дефлацията, която е обратното, са ключови явления. Контролът върху тези процеси е една от основните задачи на централните банки, управляващи паричната политика, за да осигурят икономическа стабилност.
В икономиката, парите изпълняват три основни функции:
1. Средство за размяна, улесняващо търговията.
2. Разчетна единица, позволяваща да се сравнява стойността на различни стоки и услуги.
3. Съхранител на стойност, даваща възможност за отложено потребление.
Банкнотите и монетите са истински произведения на изкуството, изобразяващи важни исторически личности, събития и символи на дадена нация. Защитните елементи също са плод на високи технологии и дизайн.
Парите имат дълбоко психологическо въздействие върху човека. Те символизират сигурност, власт и свобода, но могат да бъдат и източник на голям стрес и несигурност. Връзката между парите и щастието е сложна и нееднозначна. Проучванията показват, че след определено ниво на доход, покриващо основните житейски нужди, парите престават да носят повече щастие. Хората имат различни психологически нагласи към парите и ги изразяват чрез поведението си - спестяване, разточителство или натрупване.
Парите са свързани със силни емоции. Страхът от бедност би довел до прекомерно спестяване, докато желанието за успех провокира необосновани рискове. Психологията на парите показва, че болката от загубата на 100 лева е много по-силна от удоволствието от спечелването на същата сума. Човешките решения за пари често не са логични.
Още от детството си ние формираме несъзнателни модели за приемане на парите (допир, броене, печелене, харчене, събиране) и те определят нашето финансово поведение като възрастни. При неправилна постановка към финансовите изразители, се получават изкривени представи за тях, водещи до пречки при вземане на рационални решения.
Парите моделират структурата на обществото и разделят хората на класи. Неравенството в разпределението на богатството води до сериозни социални конфликти и проблеми.
Когато говорим за пари, неминуемо се сещаме за тези, които имат най-много от тях. Приема се, че повечето от богатите са наследили своето състояние. Реалността обаче е по-различна, голяма част от милионерите и милиардерите са се самоизградили. Спечелили са състоянието си чрез предприемачество и създаване на компании, предлагащи иновативни продукти. Богатите не просто печелят пари, а карат парите да работят за тях. Ето някои любопитни факти за имащите пари:
Едно от най-големите оръжия за натрупване на богатство е сложната лихва.
Докато обикновените хора разменят време за пари (активен доход), богатите се фокусират върху създаването на пасивен доход.
Вместо да държат всичките си пари на едно място, богатите разпределят инвестициите си в различни активи.
Император Наполеон Бонапарт не е обичал парите заради самите тях, а ги използвал за постигане на власт и величие. За него те са ключов инструмент за управление на държавата и водене на войни. Обичал е да казва: "Парите не могат да купят щастие, но могат да купят време, а времето е всичко." Първата му голяма победа в Италия през 1796 година, срещу кралство Сардиния и Австрийската империя до голяма степен се дължат на реални златни и сребърни монети, с които плащал на войниците си и си осигурявал тяхната лоялност и мотивация. Наполеон Бонапарт е същински майстор в управлението на държавните финанси. През 1800 година създава Френската банка, за да стабилизира икономиката и неговите реформи са в основата на модерната финансова система на Франция.
Не е известна универсална формула, за получаване на лесно богатство. Пътят към финансова свобода започва с промяна на мисленето и навиците. Експертите и хората, постигнали успех, препоръчват:
1. Имай финансова грамотност, започни след като разбереш как работят парите?
2. Спестявай и инвестирай отрано, дори малки суми, спестени и инвестирани редовно, могат да се превърнат в голям капитал с времето.
3. Инвестирай в себе си - най-добрата инвестиция е в образованието, уменията и здравето.
4. Разнообразявай доходите си, не разчитай само на една заплата. Търси начини да създаваш множество източници на доход.
5. Бъди търпелив, натрупването на богатство е маратон, а не спринт.
6. Богатството е късмет и често парите се дължат на неподозирани причини, скрити в очевидното.
Парите са здраво вплетени в културната тъкан на човечеството. Те присъстват в безброй поговорки и изрази, например "парите не растат по дърветата" и „пари при пари отиват“. Литературата, филмите и изкуството използват парите за мощен символ на амбиция, корупция или социална мобилност. В различни култури отношението към парите варира, докато западните култури често ги възприемат като нещо, което трябва да се показва, на изток темата е по-дискретна. Например, богаташи от арменски или японски произход не обичат да демонстрират богатството си така показно, както биха го направили американци или ливанци.
Културните различия оказват огромно влияние и върху възприемането на парите. В потребителски общества като САЩ, Великобритания и т.н. дългът (ипотеки, студентски заеми, кредитни карти) се възприема нормално и е необходим инструмент за постигане на жизнен стандарт и прогрес. В традиционни европейски култури, като германската, швейцарската, се култивира Sparsamkeit (пестеливост), а задлъжняването се игнорира. Това отношение формира финансовите навици за спестяване и инвестиране на цели поколения.
Индексът "Биг Мак" е създаден от списание "The Economist", като забавен начин да се измери покупателната способност на отделните валути по света. Той сравнява цената на сандвича "Биг Мак" на McDonald's в различни държави, за да покаже цената на валутата на мястото.
Най-голямата банкнота в света е създадена в САЩ през 1934 година, с номинал от 100 000 долара. Използвана е за междубанкови трансакции и е с лика на президента Удроу Уилсън.
Отвъд икономическите функции, парите имат и своя етикет, набор от социални норми, определящи поведението ни като потребители. Тези маниери са отражение на културните ценности и на човешката психология.
1. Дискретност и лични граници е едно от най-строгите правила на етикета, свързан с парите. То налага, да не се пита за заплатата или доходите на други хора. Подобни въпроси се считат за проява на лош вкус и нарушават личното пространство. Обсъждането на собственото богатство или финансовите проблеми също е неподходящо.
2. Даването и получаването определя етикета при разплащанията, например, при подаръците е важно да не се споменава цената, защото обезценява жеста. При разделянето на сметка в ресторант се очаква равно участие или инициатива от страна на човека, който е отправил поканата.
3. Изисква се уважение към труда на другите. Това включва оставянето на бакшиш при добро обслужване и избягване на дребно пазарене, показващо неуважение към стойността на нечия работа.
4. Демонстрацията с богатство се счита за грубо и вулгарно в много култури. Етикетът насърчава скромност, семплост и благотворителност, като начини парите да служат за по-висша цел.
5. Преходът към безкасово общество е факт в много държави, Швеция е един от най-ярките примери. Там, дори уличните търговци и религиозните храмове приемат плащания с карта или мобилни приложения. Удобството е безспорно, не се налага да се носи портфейл в джоба и трансакциите са по-бързи. В същото време се повдигат сериозни въпроси. Липсата на физически пари означава загуба на анонимност и автономност. Всяка финансова операция става проследима и предоставя на правителствата и големите корпорации пълен контрол върху паричните потоци и личното поведение, променяйки дефиницията на финансова свобода.
6. Думата заплата идва от латинското "salarium", означаващо "солни пари". В Древен Рим на войниците се е плащало за службата им с дажба сол, защото е била ценна и скъпа, а по-късно това основание става еквивалент на парично заплащане.
7. Художникът Салвадор Дали бил известен не само с ексцентричното си изкуство, но и с отношението си към стойността на парите. Когато ходел по ресторанти на скъпи вечери с приятели, той често плащал с чек, а на гърба му рисувал малка скица. Собствениците на ресторантите никога не осребрявали чековете, за тях творбата на Дали на гърба на чека струвала много повече от сумата, която той трябвало да плати.
Иронично, но физическата стойност на парите често е по-голяма от номиналната. В САЩ от години се сблъскват с факта, че производството на най-малките им монети (1 цент) струват повече, отколкото е тяхната номинална стойност. Символът за щатския долар, който е един от най-разпознаваемите в света, има интересен произход. Смята се, че той възниква от испанското песо (peso), използвано в САЩ преди това.
За обикновения човек парите са пряко свързани с разходи, изразени в труд, време и усилия. Ние обменяме част от своя живот – часове, дни, години за пари. Това е най-фундаменталната цена, която плащаме, превръщайки своето време, знания, опит и талант в доходи, за да можем да съществуваме.
Най-голямата цена на парите е тяхната нематериална същност. Тя съществува само в нашето колективно съзнание и доверие. Единствената причина една банкнота от 50 лева да струва толкова, е защото всички сме се съгласили да вярваме в нейния еквивалент.
Банкнотите и монетите са едни от най-мръсните предмети, които държим в ръцете си. Изследвания показват множеството бактерии и микроби от постоянната им циркулация. Парите се наричат и преносно "мръсни", когато са придобити по нечестен или незаконен път. Процесът на пране на пари е опит да се изчисти произхода им и това показва тяхната морална тежест. Самият термин „пране на пари“ (money laundering) става популярен през XX век, но практиката датира от много по-отдавна. Още търговците от древен Китай са използвали сложни схеми, за да прикрият печалбите си от незаконна дейност, като ги инвестират в легитимни бизнеси. Сарафите печелили от забраненото от църквата лихварство, влагали след това парите си в легална търговия, за да прикрият произхода им и да избегнат наказание. Определението „мръсни пари“ се ражда по време на Сухия режим в САЩ, когато мафиотските босове, като Ал Капоне, купуват мрежи от перални, за да прикриват огромните си печалби от алкохол, с приходите от прането на дрехи. Така "мръсните" пари излизат "чисти" на светло, в пряк и преносен смисъл.
Днес сме свидетели на нова ера в историята на парите, с възхода на дигиталните валути. Криптовалути, като Биткойн поставят под въпрос традиционния контрол на банките. Същевременно, държавите разработват свои собствени дигитални валути на централните банки, които биха могли да променят фундаментално паричната система. Преминаването към безкасово общество, което е везе на една крачка от нас, повдига въпроси за сигурността на парите, неприкосновеността на личния живот и достъпа на хората до финансови услуги.
Някои икономисти разглеждат парите като вид социална игра, в която участниците следват определени правила и вярват в стойността на един и същ предмет. В Китай, например, се експериментира със социални кредитни системи, които свързват финансовото поведение с моралния и житейски статус на хората. Гражданите получават горещи точки въз основа на своите действия, както финансови (плащане на сметки навреме), така и социални (например, не пресичат на червено, участват в доброволни инициативи за града или работното си място, спазват стриктно разпоредбите на правителството и т.н). Тези, които имат висок рейтинг генерират привилегии - по-бързо одобрение на кредити, възможност за по-евтино пътуване, по-ниски цени за хранителни продукти, осигуряване с предимство на места в детска градина или училище за децата им. За разлика от тях, ниския рейтинг може да доведе до забрана за ползване на определени услуги или социална изолация. Тази система променя самата същност на парите, превръщайки ги в инструмент не само на икономическа, но и на политическа, социална, психологическа и морална стойност.
Парите са много повече от средство за размяна и въртят света на малкия си пръст. Дълбоко вкоренени в бита и обществото, те са двигател на прогреса, източник на конфликти и селекция на стремежите и страховете ни. Стойностното изражение на хартията, метала или кода не е истинската им сила, а взаимното доверие, което градим един в друг, чрез тях. Всяка транзакция, от най-малката покупка до най-голямата инвестиция, са акт на доверие и вяра в смисъла на споделянето на финансови средства. Този общ договор прави парите най-великото колективно изобретение на човечеството.
