7 мита за семинарите
От Иво Димитров
Ще бъда искрен. Ходил си на семинари. Знаеш как е. Първите може би са били въздействащи. Било е нещо ново, интересно, дори проницателно. С времето обаче сякаш във всеки следващ тренинг не получаваш онова, което те е задвижвало и ентусиазирало, както в първите.
Ето 7 мита за семинарите, които вероятно пречат на прогреса ти:
МИТ №1
Семинарите не помагат, ако ти не помогнеш на себе си.
Отдай се на промяната си, било то личностна, финансова, професионална, любовна или каквато тема кара стомаха ти все още да се превива от притеснение.
Провел съм над 80 тренинга на живо през последните 3-4 години и често накрая или няколко дни след тренинга хората ми казват: "Това беше ценен тренинг, кой е следващият? Какво да уча сега?"
Това, което им отговарям е: "Няма повече. Прибери се вкъщи и започни да прилагаш и живееш това, което научи тук."
За някои хора е по-лесно да ходят от семинар на семинар и от учител на учител, отколкото да прегърнат това, което са научили и да го прилагат и изживяват. Все си мислят, че нямат достатъчно и търсят следващия източник.
Тези хора осланят живота си на надежда, вместо на вяра в себе си.
Надеждата може да държи хората в така наречените безнадеждни условия – живеейки на ръба на оцеляването и непостигайки нищо от онова, което наистина искат. Вярата и увереността в себе си от друга страна те дърпат отвъд границите на възможностите ти, разширявайки и изпълвайки потенциала ти.
Някои хора не помръдват в развитието си, защото не вярват във факта, че има любов, пари, късмет и възможности за тях.
Други не помръдват, защото въпреки, че знаят, че има начин, са прекалено лениви да приложат нужното ментално усилие да тръгнат по пътя и да го извървят.
Трети са все още са в същото положение, защото… имат някаква представа затова как се случват нещата, но са станали толкова погълнати от метафизичните и окултни теории, че не знаят по кой път да поемат. Те опитват смесица от много системи и възможности и се провалят във всичките.
Единственият начин е да избереш път, система и начин и да се отдадеш докрай в следването и изпълнението на наученото.
МИТ №2
Никой няма да свърши работата вместо теб.
Вторият мит и капан, в който попадат хората е, че смятат, че поредният семинар ще им реши проблемите завинаги по някакъв магичен начин.
Както казах и в мит №1, ти трябва да се отдадеш на процеса, да го следваш и прилагаш. Никой не може да извърви пътя вместо теб.
"Можеш да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие."
Това правят и учителите с теб… с мен… с нас. Водят, напътстват, съветват, но ти трябва да се посегнеш, да вземеш, да отпиеш, да преглътнеш и оползотвориш възможността.
Семинарите те обогатяват. Те предлагат решения, не ги изпълняват вместо теб.
С две думи, както Робин Шарма обича да повтаря: "Нищо няма да се случи, докато ти не започнеш да го случваш."
МИТ №3
Няма перфектен инструмент. Измъкни се от илюзията. Не бъди перфектен. Постоянно еволюирай.
Търсенето на перфектната система, без да си приложил и видял резултатите от нито една, е постоянно преследване на щастието.
Прекаленият перфекционизъм е един от главните виновници за отлагането.
Не е нужно да знаете всичко, преди да сте започнали. Хората с най-големи постижения никога не знаят всички отговори и не чакат всички отговори, преди да са започнали.
Те просто започват, без да допускат въпросите да ги парализират. Те разбират как да се изправят пред непознатото и имат смелостта да правят нови неща, без да имат всички отговори.
Те знаят, че отговорите ще дойдат и коригират курса си с всяка своя следваща стъпка напред. Повечето отговори идват в действие, а не при предварителното обмисляне.
Трябва да научите и това.
Когато сте изправени пред непознатото, си спомнете това: "Хората с най-големи постижения не са перфекционисти, а импровизатори."
Започнете!
Трудно е да се започне. Плашещо е.
Виждал съм хора, които чакат всичко да бъде идеално докато стане прекалено късно за каквото и да е. Идеален момент няма. Няма и перфектен план. Трябва да вървите напред. Ако имате увереност и страст, нещата ще се развият. Имайте вяра. Това може и ще се случи.
Останете позитивни, но се движете напред, знаейки, че нямате всички отговори.
МИТ №4
Не е нужно да сте на живо, за да си помогнете.
Събитията на живо, дори контактът лице в лице с консултант са силно преувеличени.
Онлайн или от книга можете да постигнете точно толкова, колкото от живо събитие, стига да знаете как да управлявате личната си сила – да се фокусирате, следвате, прилагате и планирате в движение.
Казват, че семинарите на живо имали по-голямо въздействие. Това го казват само хора, които не са готови да се въвлекат сами, да си вземат максимума и да приложат инфото, откъдето и да било, заради себе си. Това е факт и аз съм дишащото доказателство (поне за себе си), че това е така.
Личностното развитие, както и бизнес развитието, често са самотни процеси, в който сами достигаме до прозренията предоставени ни от различните програми и източници на ценна информация. Учим насаме и практикуваме в реалността.
"Трябва да ида на това събитие или да се срещна с този човек, за да ми се случат нещата" е поредното оправдание на средностатистическия човек да не предприеме действие тук и сега, независимо от обстоятелствата.
Ако до тук сме на едно и също мнение, знаете, че действието е това, което разграничава онзи 1%, който постигат, каквото си наумят и онези 99%, които все чакат нещо да се промени от само себе си.
В момента много експерти използват всякакви хитринки, за да напълнят залите и да радват нуждаещите се и да ги карат да се чувстват по-добре относно себе си, но не и да се променят.
Не съм видял нито един от тях да направи събитие и след това да се отдаде за цяла година да помага на участниците в прилагането на наученото. Аз го направих.
И това, което виждам в някои от участниците е, че те отново не са активни и въвлечени. Не ме използват, не задават въпроси. Само стоят и слушат ежемесечните уебинари.
Това е поредният факт, че дори да дадеш всичко, от което някой си мисли, че има нужда, дори тогава той ще намери причина или извинение да не използва, каквото му се дава.
Да, събитията и срещите на живо имат различна енергия и има едно ключово и високо-продуктивно състояние, в което могат да ви вкарат, НО те не са задължителни, за да се снабдите с конкретна информация и да я приложите. Повече за това състояние пиша в точката след Мит №7 в края на статията.
МИТ №5
Промяната няма да стане за ден. (Второ отдаване.)
Ключът е в постоянството и да не се отказвате пред първата или стотната пречка. В живота и бизнеса успяват само хората, които не се отказват.
Постоянството ще ви гарантира, че по един или друг начин, дори да не е, както сте го планирали, вие ще намерите начин да постигнете, каквото си наумите.
Това е и другата причина хората да скачат от семинар на семинар. Ако не им се получи от първия или най-много втория път, те се отказват, обобщавайки че информацията е безполезна… без да приемат възможността, че те не правят нещо, както трябва.
Често се случва да не правим нещо, както трябва. Първите стъпки като деца. Първата свалка. Първият изпит. Първата палачинка. Първият бизнес. Първата рекламна кампания и т.н.
Цаката е да не се страхуваш, че ще сбъркаш или че ще счупиш нещо.
Така или иначе чупиш неща от малко дете. Просто чупи по-бързо и не отлагай възможността да се научиш кое как се прави, възможно най-скоро.
МИТ №6
Нищо и никой отвън не може да ви мотивира така, както вие сами ще се мотивирате с нещо от вътре във вас.
Липсва ми мотивация. Това е едно от най-честите оправдания, които чувам.
Работата е там, че много хора си мислят, че мотивацията идва отвън. И те я търсят ли търсят. Мотивацията идва отвътре, само вдъхновението идва отвън.
И тук вместо да ви дам още за четене, реших да ви споделя едно видео (кликнете тук), което направих преди 2 години за мотивацията. То е част от поредица, която може да получите, ако станете част от новооткрития ми клуб.
МИТ №7
Няма безплатен обяд.
Защо все още толкова много хора се опитват всячески да случват нещата… да реализират себе си… и да постигат мечтите си, без пари? Това е толкова болезнено.
Парите са просто инструмент. Те не са причина, те не са намерение, те не са самоцел, те не правят хората добри или лоши, те просто ги правят повече от това, което вече са.
Човек трябва да инвестира пари, време, внимание и усилия във всичко, с което се захване.
Ако иска да мине тънко, спестявайки си някои от тези четири ресурса, може да очакваш, че ще плати прескъпо с останалите.
Не си го измислям. Опита на стотици хиляди хора през поколенията за доказали това.
Това е като да се опитваш да отгледаш растение, без вода – само с време, внимание и усилия. Няма да стане.
Парите са там и съществуват. Приемете го. Разберете го. Използвайте ги. Използвайте колкото може повече от тях.
Парите са като водата – имат нужда да бъдат в постоянно движение.
За това и хората се отказват, преди да стигнат до желания резултат. Някои просто не успяват да разберат, че не става само с инвестиция на един от ресурсите…
…нито само с физическа работа
…нито само с пари
…нито само с време
…нито само с мислене за желания резултат.
Ако имаше друг, по-лесен начин… с един-два трика… всеки щеше да ги прилага. Почти всеки търси тези трикове. А всъщност трика е в инвестирането… в дългосрочен план. Съжалявам. Няма по-бърз начин. А този си е доста бърз, ако го прилагаш и не се отказваш, хвърляйки се на следващото лъскаво предложение.
Истината е, че само бедните в ума си хора, мерят всичко в пари. Гледат колко ще "загубят" давайки от себе си, за да опитат нещо, без гарантиран краен резултат.
Другата истина е, че аз мога да гарантирам крайния резултат от всяка моя програма, курс и идея, но не мога да гарантирам, че човекът, който я опита, ще я приложи, както съм описал.
Там се провалят страдащите ежедневно хора – не инвестират в себе си пари, защото са наясно, че няма да инвестират време, внимание и усилия след като получат това, за което са платили.
Знаят, че покупката им няма да има стойност, защото самите те няма да й я предадат. Дори ще измислят всякакви извинения затова как не си струва цената.
Такива хора ще намерят най-нелепите кусури във всяка вещ, която не могат да си позволят и във всеки човек, който смятат за по-успешен от тях в някакво отношение. Ще ги осмиват и принизяват. Ще се опитат да ги стъпчат и направят по-малки и по-нискостойностни от стойността, която имат за себе си.
Знам, защото и аз съм го правил. Вероятно и ти.
Знаеш кои са най-честите фрази на хората, когато става дума за пари: "Те не са всичко!" или "Парите не купуват щастие!"
А когато питаш същите тези хора защо не са щастливи от живота си, знаеш ли какво ще ти кажат? "Еми виж в какво положение сме, няма пари. Живеем в мизерия." Тоест не мога да имам всичко, което поискам.
Парите не ти дават всичко, което искаш. Те ти дават достъп и възможност да го имаш. От там нататък си ти.
Само бедните хора измерват всичко в пари. Те имат нисък стандарт, защото нямат стандарт.
Нямат стандарт, желания и мнение, които да отстояват.
Човек трябва да е готов да даде, за да получи. Не става обратното. Съжалявам, но така работи света. И на мен не ми беше приятно в началото. Исках първо да получа пари, за да инвестирам в себе си. Исках жените първо да ми покажат, че са отдадени, за да се отдам и аз. Исках първо родителите ми да ме оценят, за да съм им благодарен, че са ме създали.
Това са все грешни подходи и не работят.
Хората, които искат повече от живота и успяват да си вземат желаното – не се занимават с малки, безплатни, даващи посредствена информация семинари или тренинги. Те предпочитат да научат за едно добре поднесено предложение за високо-стойностна информация или услуга и да се възползват. Дали това е тяхното нещо, решават, докато го прилагат и тестват собственоръчно.
Какво кара хората да ходя на семинари?
Освен новите знания, които искат да придобият, хората ходят на семинари и поради една друга, често невидима и несъзнателна за мнозинството причина.
Онова, което може да ви даде един семинар и заради, което хората ходят на подобни събития, е състоянието The Flow.
Докато сте в това състояние вие искате да действате. А докато сте на семинар, рядко можете да направите това, което искате. И когато излезете, имате енергията, но с минаващите часове и дни, то избледнява. И след време, вече нямате желанието да правите, каквото и да е, както на семинара.
Малко са хората, които успяват да задържат и пренесат това състояние там, където имат нужда от него. Умението, което успешните имат е да извикат това състояние, когато имат нужда от него. И за да могат да го поддържат живо, се обграждат с хора на тяхната честота, вместо да се опитват всеки път да поддържат ниво на висока продуктивност сами.
Още от Иво Димитров може да прочетете на: blog.ivodimitrov.pro.
