Божила Симова: Книгите, които ме промениха
Божила Симова е репортер в националната телевизия Bulgaria ON AIR. Зрителите я познават от предаването "Директно" с водещ Димитър Абрашев, а отскоро вече е част и от сутрешния блок на телевизията "България сутрин".
Паралелно с отразяването на всичко важно от страната, голямата страст на Божила са репортажите, които разказват за онези хора и идеи, които стоят извън злободневието на делника.
Тя е завършила "Българска филология" и "Връзки с обществеността" в СУ 'Св. Климент Охридски".
Ето какво сподели Божила за себе си:
"Вярвам в доброто. И смятам, че кой каквото носи в себе си, това дава на света. Затова и се старая да търся и намирам теми и герои, които да излъчват именно това.
Мисля, че доверието на зрителите в медиите до голяма степен е ниско заради негативните нотки, с които ни заливат от екрана. Моите истории са онези, които гледате на финала на новинарските емисии, след всички мрачни прогнози.
Определям се като човек с многостранни интереси – пътешествия, екстремни спортове, особено свързани с мотори и автомобили.
Много често ме питат как съумявам да съвместявам в себе си толкова различни и противоречиви на пръв поглед неща като екстремните спортове, например, и другата крайност – книгите. Винаги се усмихвам и казвам, че животът е прекалено кратък, за да живеем "по калъп." Затова аз се старая да има от всичко."
Част от книгите, които промениха Божила Симова:
1. "Чудното хора" от Асен Разцветников
Божила: "Събрали се три щурци,
трима майстори свирци,
избрали си за другар
бръмбар стар и тъпанар.
Избрали са чуден кът
сред поле на кръстопът,
па си плюли на ръце
и засвирили хорце."
Мисля, че всичко започна с тази книжка. Тя и "Приключенията на Гъбарко" на Батко Златко бяха първите книжки, които учих наизуст като дете, още преди да тръгна на училище. Прекарвах летата си при баба и дядо в село Туден, недалеч от София, и заедно с игрите помня, че на обяд вместо да спя, четях.
2. "Дивите лебеди" от Ханс Кристиян Андерсен
Божила: "Обожавах тази книга. Все още я пазя в домашната библиотека и само от вида ѝ може да се усети колко пъти е прелиствана от детски ръце. Наскоро видях, че е излязла отново в книжарниците със същите илюстрации. А аз бях от онези деца, които много се впечатляваха от рисунките, докато четях приказки - на Андерсен, на Братя Грим, френски, африкански, български народни приказки. В по-късните ми години и тези на Оскар Уайлд. Нали знаете мисълта, че "някой ден ще пораснем толкова, че отново ще четем приказки" – мисля, че аз никога не съм спирала."
3. Поредицата на Джоан Роулинг за Хари Потър
Божила: "Това беше естественият ми преход от приказките. Помня ясно, че всяка книга излизаше на 13-то число на месеца и за първи път тогава видях какво означава деца да се редят на опашка пред книжарниците заедно с родителите си в очакване на… книга. Светът на Хари Потър е отделна Вселена, нещо като сагата с "Междузвездни войни." Единствено тези, които са заклети почитатели, ще могат да разберат подобно увлечение. Тази година поредицата навърши 20 години и по този повод посветихме цял репортаж. С много голяма радост установих, че и днешните деца са също толкова омагьосани от поредицата, както и ние, децата на 90-те."
4. "451 градуса по Фаренхайт" от Рей Бредбъри
Божила: "Бредбъри е следващият магьосник в живота ми. Прочетох книгата за първи път в Сиракуза, Италия, на морския бряг. Антиутопия, която макар и писана в средата на миналия век, се явява едно много точно пророчество на това какъв е светът днес."
5. "Майстора и Маргарита" от Михаил Булгаков
Божила: "Тя е от онези книги, които или категорично отричаш, когато я прочетеш, или оставаш запленен за цял живот. При мен се получи второто. И макар че опитите ми с магическия реализъм при Маркес и "100 години самота" не бяха увенчани с успех, тук беше любов от пръв поглед. Свитата на Дявола, Пилат Понтийски и котарака-демон Бегемот, оплетени в една сюрреалистична нишка, винаги ще са част от съзнанието ми, рушащи архитипните образи, които са заложени в съзнанието ни."
6. "Бариерата" от Павел Вежинов
Божила: "Като заговорихме за магически реализъм, това е специална книга в моя живот. И един от първите опити на български автори именно в това течение на литературата. Макар много хора да обичат Вежинов заради други негови произведения, повестта докосна едно точно определено кътче от моята душевност, далеч надхвърлящо политическите послания, които всъщност прави авторът в книгата. Летящото момиче Доротея, идващо, за да разбие цялата представа за нормалност на Антони. На финала, когато тя умира, остава един много важен въпрос - разбира ли всъщност героят нейната лудост? Защото подобно същество не би могло да оцелее в този вид реалност. Не ви ли напомня Доротея за стихотворението "За хвърчащите хора" на Валери Петров."
7. "Идиот" от Фьодор Достоевски
Божила: "Обичам руската литература като цяло. Когато бях студент по "Българска филология" това беше и любимата ми част от видовете литература, които трябваше да изучаваме. Имало е и моменти, в които ми се е налагало да чета по 7-8 романа на седмица, за да успявам с изпитите. С "Идиот" се бях запознала още преди университета. Княз Мишкине е въплъщението на Христос, красивият човек, който трудно оцелява в сблъсъка му с грозната действителност. Мисля, че много хора не биха разбрали главния герой, а именно от подобни "идиоти" се нуждае спешно съвремието ни."
8. "Сидхарта" от Херман Хесе
Божила: "След "Степният вълк" "Сидхарта" дойде по-късно в живота ми в момент, в който бях на много голям кръстопът. И много ме приземи. Особено, когато носиш природа на крайности. Тънко ми намекна, че "животът е една постоянна промяна" и никога не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река. Точно както и животът."
9. "Изворът" от Айн Ранд
Божила: "Истината не е за всички хора, а само за онези, които я търсят". Обичам автори-бунтари. Айн Ранд е една от тях. Много отричана още раждането й като автор, защото носи една много неудобна за света и властващите системи идеология – тази на индивидуализма. Затова и много от героите й са онези двигатели, които са били отричани точно както самата нея, но всъщност са променили света. Не знам колко хора ще прочетат "Извора", но със сигурност погледнете речта на главния герой – архитекта Хауърд Рурк."
10. "На изток от рая" от Джон Стайнбек
Божила: "Това е книгата, която мисля, че оказа най-голямо въздействие в живота ми до момента. В нея за първи път толкова силно се впечатлих от женски образ – този на Кати с цялата й демонична природа. Историите и характерите на романа са представени чрез библейски притчи, които, ако прочетем правилно и навреме, ще разберем, че във всеки един можем да се открием – от светеца до грешника и че, както казват, всеки е лош в историята на някой друг. Ние хората обаче, за разлика от другите земни твари, имаме една огромна привилегия – винаги имаме избор."
11. "Алексис Зорбас" от Никос Казандзакис
Божила: "Ако има автор, който бих препоръчала на всички, това е Казандзакис. "Алексис Зорбас" е книга, която ни "удря" един много звучен шамар, какъвто е и самият основен герой. И този урок е по свобода! Днес всички се бият в гърдите, че са свободни, а малцина разбират смисъла на тази дума. Но, "ако не скъсаш въжето, кажи ми, какъв вкус има животът?"
12. "Корените на омразата. Моята истина за исляма" от Ориана Фалачи
Божила: "Като журналист доста рано ми се наложи да се запозная с книгите й. Мисля, че те създадоха у мен един друг, малко по-различен поглед над тази професия."
