Чарлс Буковски - мисли за...

  • Сподели:
Чарлс Буковски - мисли за...

През 1987 г. Чарлс Буковски (1920 - 1994) дава интервю на своя добър приятел, актьорът Шон Пен, за сп. Interview Magazine. което той по нетрадиционен начин отговаря на вълнуващите го теми. Да прочетем заедно това различно интервю:  

За писането

Когато пиша къс разказ, аз го пиша от гледната точка на изнасилвач, който изнасилва малко момиченце. И хората ме обвиняват за това. Интервюирали са ме и питат: „Обичате ли да изнасилвате малки момиченца?“, а аз отговарям: „Естествено, че не. Аз фотографирам живота.“

Докарвал съм си неприятности с много от моите писания. От друга страна, неприятностите продават повече книги. Но, в крайна сметка, когато пиша, аз пиша заради себе си. (Дърпа продължително от цигарата си) Така си е. „Дръпката“ си е за мен, а пепелта е за пепелника..именно това е публикуването.

Никога не пиша през деня. Това е все едно да тичаш из мола със свалени дрехи. Всеки може да те види. През нощта..тогава всичко е в ръцете ти..това е магия.

За Селин

Първият път, когато прочетох Селин, отидох в леглото с кутия бисквити Ritz. Започнах да го чета и да ям тези бисквити, и да се смея, и продължавах да ям бисквитите. Прочетох цялата новела наведнъж. А кутията с бисквитите беше празна, човече. И станах и пих вода. Трябваше да ме видиш, Шон. Не можех да мръдна. Ето какво ще ти причини добрият писател. Той почти ще те убие..както и лошият.

За Шекспир

Той е скучен и надценен. Но хората не искат да чуят това. Знаеш, не можеш да нападаш светилища. Шекспир е внедрен в съзнанието на хората през вековете. Можеш да кажеш за този или онзи актьор, че не струва, но не можеш да кажеш същото за Шекспир. Колкото по-дълго едно нещо е наоколо, толкова повече снобите се прикрепят към него, като пиявици. Когато снобите усетят, че нещо е сигурно, те се прикрепят към него. В момента, в който им кажеш истината, те полудяват. Не могат да го приемат. Това е директна атака към собствения им мисловен процес. Отвращават ме.

За славата

Тя е разрушител. Тя е курвата, кучката, разрушителят на всички времена. Аз я притежавам по най-удобния възможен начин, понеже съм известен в Европа и непознат тук. Аз съм един от най-големите щастливци наоколо. Щастливо куче съм аз. Славата наистина е ужасна. Тя е мярката в скалата на общия знаменател, на мозъците работещи на средно ниво. Тя е безполезна. Отбраната публика е много по-добър вариант.

За самотата

Никога не съм бил самотен. Стоял съм в една стая, изпитвайки самоубийствени пориви. Бил съм депресиран. Чувствал съм се ужасно – ама ужасно извън всякакви общоприети представи – но никога не съм чувствал, че другият човек би могъл да влезе в тази стая и да излекува това, което ме мъчи..или че определен брой хора могат да влязат в тази стая и да променят нещо. С други думи, самотата е нещо, което никога не ме е притеснявало, защото аз винаги съм имал онази особена краста да бъда сам. Случвало се е на партита или на стадиони, пълни с ликуващи хора, да изпитам самота. Тук ще цитирам Ибсен, „Най-силните хора са най-самотни“. Никога не съм си мислил, „Ех сега ако дойде една красива блондинка и ме изчука, да потърка топките ми и ще се почувствам много добре“. Не, това няма да помогне. Знаете как мисли масата „Уау, днес е петък вечер, какво ще правим. Няма просто да стоим тук, нали?“ Всъщност, да, ще стоя. Защото навън реално няма нищо. Това е пълна глупост. Глупави хора се смесват с други глупави хора. Да ги оставим да глупеят заедно. Никога не ме е тормозела нуждата да се хвърля във вечерта. Аз се криех в баровете, защото не исках да се крия във фабриките. Това е всичко. Съжалявам за всички тези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино!

За красотата

Няма такова нещо като красота, особено в човешкото лице...това, което наричаме физиономия. Всичко това е математическо и въображаемо подреждане на черти. Сякаш, ако носът не изпъква твърде много, страните на лицето са пропорционални и в крак с модата; ако меките части на ушите не са достатъчно големи, ако косата е твърде дълга...Това е някакъв обобщителен мираж. Хората считат дадени физиономии за красиви, но всъщност в крайна сметка те не са. Това е нулево математическо уравнение. „Истинската красота“ идва, съвсем естествено, от характера. А не в зависимост от начина, по който веждите са оформени. Та, относно многото жени, за които са ми казвали, че са красиви..по дяволите, гледайки ги е все едно да гледаш в чиния със супа.

За грозотата

Няма такова нещо като грозота. Уродливост има, но повърхностна „грозота“ не съществува. Казах.

За цинизма

Винаги са ме обвинявали, че съм циничен. Мисля, че цинизмът е като киселото грозде. Мисля, че цинизмът е слабост. Той казва“ всичко е сбъркано“. ВСИЧКО Е СБЪРКАНО! Сещаш ли се? Това не е правилно, онова не е правилно. Цинизмът е онази слабост, която не позволява на хората да се приспособят към онова, което се случва в момента. Да, цинизмът определено е слабост, точно както оптимизмът. „Слънцето грее, птичките пеят, така че усмихнете се.“ Това също са пълни глупости. Истината е някъде по средата. Каквото е, такова. Ако не си готов да го приемеш...толкова по-зле.

За алкохола

Алкохолът е може би едно от най-великите неща, които са се случвали на този свят...заедно с мен. Да, това са две от най-великите събития, които Земята познава. И затова...ние вървим заедно. Алкохолът е изключително деструктивен за повечето хора. Аз просто съм изключение от това. Всичко, което съм създал в моята работа, съм създал докато съм бил пиян. Дори с жените, Шон, винаги съм бил сдържан в любовния акт, но алкохолът ми помогна да бъда по-освободен сексуално. Той е облекчение, тъй като по принцип аз съм срамежлив, дръпнат човек, но алкохолът ми позволява да бъда онзи герой, който крачи из времето и пространството, правейки всички тези дръзки неща...Така че аз го харесвам..Да!

За пушенето

Аз обичам да пуша. Пушенето и алкохола се балансират взаимно. Преди се събуждах след тежко напиване и си пушил цяла нощ и продължаваш да пушиш, а пръстите на ръцете ти са толкова жълти , виждаш (обръща се към Шон Пен), все едно си сложил ръкавици...дори кафяви, и тогава си казваш: "Ех, мамка му..как ли изглеждат белите ми дробове!".

За смелостта

На повечето т.нар. смели хора им липсва въображение. Сякаш те не могат да схванат какво би се  случило ако нещо се обърка. Истински смелите превъзмогват своето въображение и правят това, което трябва.

За вярата

Вярата е нещо хубаво за онези, които я имат. Само не я приписвайте на мен. Имам повече вяра в моя водопроводчик, отколкото във вечното съществуване. Водопроводчиците вършат добра работа. Благодарение на тях лайната се оттичат в канала.

За конвенционалния морал

Може и да не съществува ад, но онези, които съдят, може и да създадат такъв. Мисля, че хората са преучени. Те са получили твърде много учене по всичко. Трябва да откриваш нещата по това какво се случва на теб самия, според това как ти реагираш. Тук ще ми се наложи да използвам един странен термин.. „добро“. Не знам откъде идва, но усещам, че има една тенденция към добро, заложена във всеки от нас. Аз не вярвам в Бог, но вярвам в тази доброта, която е като тръба, която минава през телата ни. Тя може да бъде подхранвана. Винаги е магия, когато на една задръстена магистрала, непознат човек ти прави място, за да се престроиш в друга лента..това ти дава надежда.

За това да бъде интервюиран

Това е почти като да си приклещен в ъгъла. Кара те да се чувстваш неудобно. Така че и аз не винаги казвам цялата истина. Обичам да се заигравам и да се шегувам леко, така че да дезинформирам просто заради забавлението и други подобни глупости. Така че ако искате да ме опознаете, никога недейте да четете интервю, игнорирайте и това.

Хенри Чарлз Буковски е американски поет, романист и публицист, известен с безкомпромисния си, често циничен език, любовта си към обществените низини като литературна тема и безразборния си личен и професионален живот. Буковски е страстен почитател на класическата музика (любим композитор му е Густав Малер), комарджия и алкохолик. Като литературни образци приема Антон Чехов, Ърнест Хемингуей, Луи-Фердинан Селин, Достоевски, Кафка.

 Източник: Interview Magazine