Да чувстваш не е слабост, а сила
От Лиана Илиева
Какво означава да си силен в трудни моменти? Да игнорираш всички чувства, да се ухилиш до уши и да кажеш: "всичко е наред"? Да се преструваш, че всичко е наред, когато нищо не е? Да не плачеш и да не те боли, защото се е случило нещо, което те е наранило? Това ли означава да си силен?
Аз не мисля така. Според мен това е слабост - отказваш да погледнеш гадната истина в очите, да я приемеш и да ѝ кажеш: "може да си гадна, но ще се справя с теб". Смятам, че силни всъщност са онези, които се отдават на емоциите си и се разбиват психически. Те имат силата да признаят истината и да не я отричат. И именно това им помога да научат много повече, отколкото онези, които са "силни".
Да чувстваш не е слабост, а е сила. И трябва да се научим да не ни е страх да бъдем истински силни - макар и привидно да изглеждаме слаби и да имаме какво да губим. Нищо истинско не се губи. Ако се загуби - не е било истинско.
Но трябва да сме достатъчно смели и да разбиваме собствените си илюзии, за да осъзнаваме кое е истинско и кое не. Но затова трябва сила. Истинска. А тя не се крие в игнорирането на чувства, хиленето до уши и преструвки. Тя се крие в собствената ни човешка природа - способността да чувстваме.
