Да завещаеш любов

23 декември 2015

Като млад Ал беше прекрасен художник керамик. Имаше съпруга и две чудесни момчета.

Една вечер по-големият му син получил силни болки в корема. Тъй като си помислили, че това е някакво обикновено чревно неразположение, нито Ал, нито съпругата му се разтревожили от състоянието му. Но всъщност заболяването било остър апендисит и момчето внезапно починало още същата нощ.

Ал се измъчвал, че са могли да предотвратят смъртта му, ако бяха осъзнали сериозността на положението. От огромното бреме на вината емоционалното му здраве се влошило.

На всичкото отгоре, малко по-късно го напуснала жена му и го оставила сам с по-малкия им шестгодишен син.

Ал не могъл да понесе болката от тези две раздели и за да я заглуши, започнал да пие, а след време станал алкохолик.

Със задълбочаването на алкохолизма Ал започнал да губи всичко, което имал — дома си, земята си, предметите на изкуството, всичко. Най-накрая починал сам в някакъв мотел в Сан Франциско.

Когато научих за смъртта на Ал, реагирах със същото презрение, което светът показва към някой, който е завършил живота си без да остави материализирано нищо, което да напомня за него.

"Абсолютно пропаднал човек! — мислех си аз. — Напълно провален живот!"

С течение на времето започнах да преоценявам суровата си първоначална преценка.
Познавах вече порасналия син на Ал - Ърни, като един от най-милите, най-любящи, най-грижовни мъже.

Наблюдавайки Ърни и децата му, виждах любовта между тях и си мислех, че добротата и грижовността все трябва да са дошли отнякъде. Ърни не ми бе говорил много за баща си, пък и аз разбирах, че е много трудно да защитаваш един алкохолик.

Един ден събрах кураж и го попитах:
— Наистина съм учуден от нещо — казах аз. — Зная, че главно баща ти те отгледа. Какво направи той, та ти стана толкова добър човек?

Ърни притихна, помисли малко, а после каза:
— От най-ранните ми спомени като дете, докато напуснах дома на осемнадесет, Ал всяка вечер идваше в стаята ми, целуваше ме и казваше: "Обичам те, сине."

От тези думи в очите ми се появиха сълзи и осъзнах, че съм постъпил глупаво, определяйки Ал като пропаднал човек. Вярно е, че след себе си не бе оставил нищо материално, но пък е бил любящ баща и е възпитал един от най-добрите, най-щедрите мъже, които познавам.

Автор: Боби Джий ("Да спечелиш играта"), из книгата "Пилешка супа за душата"

Снимка: shscrapyard.wordpress.com