Диалогът, който се е превърнал в исторически

  • Сподели:
Диалогът, който се е превърнал в исторически

Професорът: Ти си християнин, така ли е синко?
Студентът: Да, сър.
Професорът: Това ще рече, че вярваш в Господ?
Студентът: Точно така, сър.
Професорът: Е, Господ добър ли е?
Студентът: Разбира се.
Професорът: А всемогъщ ли е Господ?
Студентът: Да.
Професорът: Брат ми почина от рак, въпреки че се молеше на Бог да го изцели. Повечето от нас, ще се опитат да помогнат на някой, който е болен, нали? Но Господ не го направи. Как тогава Бог е добър?

(Студентът не отговаря.)

Професорът: Не можеш да отговориш, нали? Нека започнем отново, приятелю. Господ добър ли е?
Студентът: Да.
Професорът: А Сатаната добър ли е?
Студентът: Не.
Професорът: А от къде произлиза Сатаната?
Студентът: От... Бог...
Професорът: Точно така. Кажи ми, синко, има ли зло на този Свят?
Студентът: Да.
Професорът: Злото е навсякъде, нали така? А Бог е създател на всичко. Правилно, нали?
Студентът: Да.
Професорът: Е, кой е създал злото?

(Студентът не отговаря.)

Професорът: Съществуват ли болести? Неморалност? Омраза? Грозота? Всички тези ужасни неща, не са ли част от нашия Свят?
Студентът: Да, сър.
Професорът: Е, кой ги е създал?

(Студентът не отговаря.)

Професорът: Науката познава пет сетива, с които човек възприема заобикалящия го Свят. Кажи синко, ти виждал ли си Бог?
Студентът: Не, сър.
Професорът: А, кажи ни, чувал ли си Го?
Студентът: Не, сър.
Професорът: Някога вкусвал ли си Бог, помирисвал ли си Го? Имал ли си някакво сензорно възприятие за Господ?
Студентът: Не, сър, опасявам се, че не съм имал такова.
Професорът: И все пак, ти вярваш в Него?
Студентът: Да.
Професорът: Според емпиричния, доказан и демонстриран протокол, науката казва, че твоя Бог не съществува. Какво имаш ти срещу това, синко?
Студентът: Нищо. Просто моята вяра...
Професорът: Да, вярата... И това е проблем на Науката.
Студентът: Професоре, съществува ли топлина?
Професорът: Да.
Студентът: А съществува ли студ?
Професорът: Да.
Студентът: Не, сър. Не съществува.

(В този момент аулата затихва)

Студентът: Сър, може да съществува топлина. Може да имаме дадено количество топлинна енергия, или повече топлинна енергия, или малко топлинна енергия, или никаква топлинна енергия. Това е топлина. Но не съществува нищо подобно на студ. Може да измерим 458 градуса под нулата, което е просто отсъствие на топлина, но студът е всъщност е дума, която използваме, за да изкажем липсата на топлина. Ние не можем да измерим студът. Топлината е енергия, студът не е. Студът не е обратното на топлината, сър, той е просто нейното отсъствие.

(В залата цари съвършена тишина.)

Студентът: Какво ще кажете за тъмнината, сър? Има ли тъмнина?
Професорът: Да. Какво би представлявала нощта, ако нямаше тъмнина?
Студентът: Отново грешите, сър. Тъмнината е отсъствие на светлина. Може да имате слаба светлина, нормална светлина, ослепителна светлина. Но ако няма светлина, Вие не виждате нищо, и наричате това мрак. Нали така? Реално мрака е нищо. Ако беше нещо, то Вие щяхте да можете да направите тъмнината още по-тъмна, нали?
Професорът: Какво се опитвате да кажете, младежо?
Студентът: Опитвам се да кажа, сър, че Вашата философска предпоставка издиша.
Професорът: Издиша? Можеш ли да обясниш как така „издиша"?
Студентът: Сър, Вие се основавате върху предпоставката на двойствеността. Вие твърдите, че има живот и има смърт, че има добър Бог и лош Бог. Вие представяте Бог, като нещо ограничено и измеримо. Сър, науката не може да дефинира дори една мисъл. Ученият използва електричеството и магнетизмът, но нито е видял, нито разбира напълно кое да е от двете. Като представяте смъртта като противоположност на живота, Вие пренебрегвате факта, че смъртта не съществува като субстанция.
Смъртта не е обратното на живота. Тя е просто липсата на живот. Сега, кажете ми, Професоре, Вие учите ли студентите си, че са еволюирали от маймуната?
Професорът: Ако имате предвид естествената природна еволюция, да, разбира се, че го правя.
Студентът: Вие някога наблюдавал ли сте еволюционен процес със собствените си очи?

(Тук професорът се усмихва и се ръкостиска със студента, осъзнавайки на къде отива аргументацията му)

Студентът: След като никой не е наблюдавал процесът на еволюцията в лабораторна среда, след като дори не може да се докаже, че това е неспирен процес, то тогава Вие, сър, ни учите просто на вашето лично мнение. Следователно Вие сте по-скоро проповедник, отколкото учен, нали така?

(Цялата зала избухва с възторжени възгласи)

Студентът: Има ли някой тук, който да е виждал мозъка на Професора?

( Студентите се разсмиват)

Студентът: Някой чувал ли е мозъка на Професора? Докосвал ли го е? Помирисвал ли го е? Май няма подобен случай. Е, според Емпиричния, Доказан и Демонстриран Протокол, науката казва, че Вие нямате мозък, сър. При цялото ми уважение, как можем да се доверим на вашите лекции, сър?

(Залата притихва. Професорът се взира в студента с непроницаемо изражение.)

Професорът: Предполагам, че ще трябва просто да ми вярвате, синко.
Студентът: Точно така, сър... Именно! Връзката между човека и Бог е Вярата. Това е всичко, което поддържа нашия Свят жив и в постоянно движение.

Студентът от разговора е младият Алберт Айнщайн.