Днес бях добра, за утре не обещавам...

23 януари 2017

Преоткривам стари истини. Някога им казвах клишета и в повечето време им бях гневна. Сега ги мисля за пророчества. Ако бях се вслушвала в тях по-добре, вероятно бих била…

Не, няма значение. Каквото се е случило, случило се е. Миналото е пълно с какво ли не и нищо там не мога да променя. Но точно това минало, което понякога така ми се иска да не е моето минало, ме е направило каквато съм. Днес вярвам в пророчества и даже ми се отдава да ги разгадавам.

Колко странно се получи предишното изречение. Думата "днес" е започнала да има магическа сила над мен. Владее ме, управлява ме, насърчава ме, наказва ме, разбужда ме, вдъхновява ме… Не че думите "вчера" и "утре" ме плашат, просто нямат плътност. Когато се вторача в тях, стават като черни дупки. Едната, пълна с тъга и болка, другата – със страх, че може тъгата да стане още повече. Днес има плътност.

Едно време, когато някой ми кажеше, че живее ден за ден и го интересува само да мине днес, а за утре, утре ще му мисли, вярвах, че той нищо не разбира от живота. Спорех, обяснявах как това е глупаво, защото трябва да мислим за бъдещето…

Сега пак споря и обяснявам, обаче в защита на старата максима, че който живее ден за ден, най-щастливо живее. Има всичко, не страда, не очаква, не се разочарова. И започнах да си правя списъци, понякога само на ум, понякога дори ги записвам на хартия.

Днес оцелях. Днес бях добра, за утре не обещавам. Днес съм герой, утре… зависи. Днес съм топла, сърдечна, ароматна, плътна, вкусна… Днес мързелувах, гледах в една точка и открих, че пердето в стаята се нуждае от грижи. Днес бях приятел. Днес се забавлявах. Днес видях чудо. Днес плаках много и плаках пред непознати хора. Днес се споделих. Днес казах "не". Днес бях честна или не бях… и т.н.

И животът ми наистина придоби смисъл. Стана възможно щастлив, простичък, лесен. Отпаднаха тежките колебания, товарът на "какво ще кажат другите, ако аз…". Те така или иначе винаги казват нещо. Добре, имат право. Обаче и аз имам право на моите си реакции.

Стопи се недоверието ми в мен самата, започнах да се слушам и да приемам преценките си. Днес не прецених добре някого или нещо. Така да бъде. Но се научих да си признавам, да приемам грешката си, да се извинявам и… да си прощавам! Научих се да не се наказвам, когато моето "днес" не е като бележник на отличник.

Една вечер споделих с приятелка моята идея "Днес". Докато й пишех до какви открития съм стигнала и до какви истини съм се добрала, се чувствах като истински Колумб. За първи път изричах на глас новия си свят и за първи път показвах мислите си на някого. Това, което тя ми отговори, ме направи още по-могъща. "Ако започнеш да си записваш всички "днес", ще се получат друго минало и друго бъдеще."

Ами да! Ще си създам нова история, без да пренаписвам и фалшифицирам истинската. Без да се бъркам в миналото и да се преструвам, че го няма. Няма да го отричам, защото то вече няма власт над мен. А на всяко "утре" просто ще му се наложи да изчака реда си.

Автор: Сашка Александрова за myvelikoturnovo.com