Дяволското братство на поетите

  • Сподели:
Дяволското братство на поетите

Аз от смъртта не сещам вече страх.
Мен всичките ми песни са изпети. 

По-чист от ангел, с дяволите пях! – 
те – дяволи! – са всичките Поети.

В жестокото им братство вино пих.
Горчилки сърбах с тях до изнемога
с надеждата – поне едничък стих! –
да впиша във тефтерите на Бога.

Суетни, самовлюбени – и зли! – 
добрички само щом са леко трезви, 
разбирах, че за мен не ги боли.

Във болките ми ни един не влезе.
Дори един не рече: – Как си, брат?
Къде си тръгнал с тия тъпи рими? 
И чудех се? – нима на този свят
Поетите са му необходими?  

Ей тъй живях, между сълза и смях –
сред ангели – и дяволи проклети.
А Пътя, който аз не довървях, 
да го изминат другите Поети!

 

Автор: Валери Станков