Феминизъм или понятие, зад което да се скрием?
Феминизмът възниква като организирано политическо движение през 19 век, но още век преди това темата за правата на жените се повдига периодично. Феминизмът има много направления – социални, политически, икономически, културни, екологични.
Понятието е доста всеобхватно и намира място в различните измерения на мисленето и моралните ценности както при жените, така и при мъжете.
Истината е обаче, че често хората използват принадлежността си в подобни движения като начин да се защитят. Погрешният прочит за идеята на феминизма прави понятието пълно с високопарни думи, които не водят след себе си действия.
Защо е нужно поставянето на една идеология, на едно мислене в рамката на понятия, в границите на организация? Защо е нужно постоянното натрапване на възгледите на дадена група от хора? Трябва ли целият свят да знае, че съм феминист? Не.
Прекомерната употреба на думи като сексизъм, расизъм, дискриминация, расови и религиозни предразсъдъци карат хората да изпитват страх свободно да изразят себе си, без да се налага да се крият и да търсят защита в участието на различни движения.
Основната идея на всяка една подобна организация е свободата – да бъдеш себе си, да бъдеш различен, да има свои виждания за света. Проповядването на фанатично отношение към тези понятия, показва единствено враждебност, а не желание да покажем на света, че всички имаме право да живеем както искаме.
Представянето на феминизма като състезание между половете и постоянна борба срещу мъжете и техните права, го прави криворазбран. Вместо просто да бъдем себе си и да докажем на себе си, че можем да сме равностойни играчи, криворазбраният феминизъм ни настройва в позиция на отбрана срещу всеки, които ни превъзхожда.
Следвайки уж подобрените идеи на феминизма, малко по-малко се рушат стари стереотипи за образа на жената, но пък се създават нови. Изглежда, че ако една жена не може или просто не иска да прави кариера, която да е конкурентноспособна на един преуспял мъж, то тя не е феминист.
Ако една жена избира да остане у дома и да се грижи за семейството си, защото тя иска това, защото това е нейната мечта, то тогава тя не е феминист. Или обратното – ако една жена предпочете да отдаде живота си в търсене на себе си или в постигане на кариера, то тя бива набеждавана за крайна феминистка, тъй като не следва общоприетите морални ценности за създаване на семейство на всяка цена.
Това не е истинската идея на феминизма, а криене зад понятия, използването им за оправдание за собствените ни избори. Феминизмът не е вечна борба, той е свобода.
Според Джоанна Уийлямс, автор на книгата "Жените срещу феминизм"“, "никога не е имало по-добро време да си жена". Това е така именно благодарение на феминистките организации от миналото, които са се борили с истинската липса на права за жените.
Благодарение на това днес жените са свободни да избират как да изглеждат, как да изразяват себе си, как още от малки да бъдат по-добри от момчетата в училище и съответно да имат по-добри възможности от мъжете за образование, а от там и за високоплатена работа.
Джоанна Уийлямс осъжда съвременния феминизъм, защото според нея той "вместо да насърчава жените да се възползват от новите възможности, им казва, че все още са подтиснати."
Феминизмът трябва да бъде част от съзнанието на жените и на мъжете - той е свобода, равенство, право на глас, възможност, мир…а не война на половете.
