Феноменалната връзка
Асансьорът се плъзгаше бавно между етажите на търговския комплекс в един мъглив, мрачен и студен ноемврийски ден. Но аз имах страхотно настроение и може би предчувствах, че ще се увеличи още повече.
С безгрижен смях аз и моите приятелки обиколихме магазините и тръгнахме към барчето на последния етаж. Преди да влезем, дискретно си погледнах телефона. Имах съобщение. Текстът не ме зарадва и без да мисля набрах номера. Казах само: "Идваш, нали?".
Каква дързост! Нямаше нужда от излишни приказки. Чух сякаш в съня си: "Да, ще дойда". Тези думи се гравираха в съзнанието ми...
Почувствах се като цветен прашец, носен от есенния вятър. Като че ли до мен не достигаше нищо - нито хората наоколо, нито разговорите им, нито оглушителната музика. Светът се завъртя мигновено, а аз бях в безтегловност. Само нечий глас ме водеше и можех да го последвам безусловно и със затворени очи.
Вечерта, в която се видяхме в заведението, беше изпълнена с уникални моменти на споделено щастие. Навярно тогава разбрах, че има такава феноменална връзка между двама, която нито времето, нито обстоятелствата могат да разрушат.
И понякога реалността е по-прекрасна и от мечтите!