Христо Смирненски: Вяра

  • Сподели:
Христо Смирненски: Вяра

Около 6:30 ч. сутринта на 18 юни 1923 г. Христо Смирненски издъхва, малко преди да навърши 25-годишна възраст. „Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“, спомня си по-късно сестра му.

Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 година в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Димитър Христов Измирлиев. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в София. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар. Христо Смирненски ни завещава над 800 лирически произведения и над 100 прозаически.

 

Вяра

През прозореца се втурна

в мойта стая пролетта,

с полъх ведър ме обгърна

с дъх на билки и цветя.

 

Гледам Витоша насреща

горда в свойта самота,

ах, едва ли се досеща

колко свидна ми е тя,

 

колко искам да живея,

да не мисля за смъртта,

да се влюбвам, да се смея,

да се радвам на света.

 

Във редиците да крача

с мойте братя по борба

и със песен да дочакам

красноликата зора!

 

Вместо туй ще си отдъхна

там, отвъд, във вечността,

лирата ми ще заглъхне,

ще остане песента.

 

Нека тя звучи, когато

няма да ме има мен...

Но аз вярвам, вярвам свято -

ден ще дойде - светъл ден,

 

ден на радост, ден победен,

ден на бедния народ,

на борбата ден последен,

ден на новия живот!

 

Стихове от 1923 г.