Или кажи нещо хубаво или просто подмини...
Или кажи нещо хубаво или просто подмини, защото с всяка лоша дума твоята вибрация намалява. Няма значение какво ще кажеш за човека отсреща, какво ще си помислиш за него или какъв е той в твоите очи. Това е огледало. Казаното от теб формира твоето собствено енергийно поле. Какво искаш да има в него? Критики, упреци, завист?
Ти няма как да знаеш дали това, в което го обвиняваш, отговаря на личността и характера му. Това си ти, защото няма как да видиш у другия нещо, което ти не притежаваш, или това е всичко, което трябва да бъде изкарано от теб, за да можеш да дишаш. Може човекът отсреща да те ядосва, но не заради собствената си некомпетентност или кеф (колкото и да ти се иска да е така), а защото е необходимо да се ядосаш.
Но недей да насочваш гнева си срещу него. Той е само проводник. Проводник на нещо, което ти е необходимо. Не можем да контролираме всичко, но можем да избираме как да реагираме и как да понасяме случващото се. Можем да изберем какъв да бъде нашият фокус. Ако искаш успех, ако искаш да ти се случват хубави неща, ти трябва да даваш от себе си хубави неща. Така поддържаш полето, вибрацията на желанието си висока, и то се случва.
Ще дам един пример със себе си. Много силно исках да получа настоящата си позиция. Бях планирала всичко до последно. Но уви. Сутринта таксито ми закъсня повече от очакваното. Шофьорът обърка адреса, пушеше, изнервяше ме с въпросите си, за малко не закъснях.
Предишното ми "аз" щеше моментално да се ядоса, да го обвини в некомпетентност, да му заяви, че не е никак възпитано да се задават лични въпроси, да се ядоса още повече, когато установи, че трябва да плати много над реалната цена за услугата и за капак – веднага след като слезе от таксито, щеше да се обади на фирмата (негов работодател), за да съобщи трите имена на въпросната персона и да направи скандал. Повярвайте, бях в пълното си право. Все пак плащам за услуга и искам качество.
Но новото ми "аз" съзнателно избра да бъде благодарно, че все пак пристигна на време. Съзнателното ми "аз" избра да вярва, че парите са били по-необходими на този човек, отколкото на мен. Избра да благодари и на него, и на Вселената за това, че въпреки препятствията, е пристигнало точно в уречения час.
Познайте, получих онова, което желаех най-силно, че и повече. Ще кажете случайност, късмет, добра карма. Но аз ще ви припомня един цитат от Кунг Фу Панда: "Случайности не съществуват".
Как бих могла да очаквам всичко да протече по най-добрият начин и да се представя на ниво, когато съм ядосана, когато съм обвинително настроена, когато съм сърдита и искам задължително да се окажа права, дори ако трябва да се скарам със служителя, който би имал нещастието да говори с мен, ако бях решила да се обадя и да се оплача?
Ще ви кажа – щях да получа същото отношение. Щях да съм бясна и да провокирам към мен да се отнасят надменно и агресивно. Създаваме реалността с мислите си. Бъди благодарен и ще получаваш благодарност. Аз приех случилото се като плащане на данък към Вселената. Налагаше се да дам от себе си и да повярвам, че това е правилното решение, за да поискам да получа.
Освен това въпросната случка извади от мен качества, които предпочитах да пренебрегвам. Извади толерантност, разбиране, дори примирение, но от онзи тип примирение – "нека другият да има, явно се нуждае повече от мен", а не "все на мен се случват лоши неща". Има огромна разлика.
Когато наистина желаеш нещо силно, то трябва да пуснеш нещо. За да дойде нова енергия в живота ти е необходимо да "разчистиш" място. Освободи се от старото. Често дори не съзнаваме колко излишни емоции и чувства задържаме в себе си. Колко лоши навици. Колко вредни прояви.
Плати Данък Вселена и ще получиш. Дай, за да получиш. Дай на себе си. Искаш да получиш повишение? От какво ще се откажеш, за да освободиш място?
Избери нещо, което те спъва, нещо малко. Например, обещай си да лягаш в прилично време или да намалиш захарта. И го направи. Дай си ясно обещание и го спази. Веднага ще получиш, защото си освободил необходимото място за него.
