Имаш ли си приятел?

  • Сподели:
Имаш ли си приятел?

Имаш ли си приятел? - ме питат.

Аз сключвам вежди и поглеждам раздразнително. Много мразя този въпрос. След него следват поредица от други още по-глупави въпроси.

- Приятели имам няколко. Не са много, но са доказани с времето.

- Знаеш, че нямах предвид това. Разкарай сарказма от говора си и ми кажи.

- Нямам приятел.

- Защо?

Ама ето, знаех си. Винаги тъпият въпрос. "Защо"... Все едно всяка вечер хвърлям боб и вядя картите си Таро, за да видя отговора.

- Защото моментът е такъв. Не може все да имаш някой до себе си. Трябва да знаеш как да се справяш с кашата и сам.

- Ти нямаш нужда от някой, който да оправи кашата ти. Познавам те от скоро, но така като те гледам умееш да се бориш сама. По-скоро ти трябва човек, на чието рамо да поспреш и да се облегнеш, когато стане напечено, а не такъв, който да води битки вместо теб. Греша ли?

- Я виж ти колко си проницателен. Може би имаш право.

- Не ми отговаряй така лаконично и кратко. Не е "може би", а е така. Гордостта не би ти позволила да е друго яче.

- О! Гордостта не би ми позволила да имам човек до себе си въобще. Битката на живота ми е да скоча. Ама как си трябва да скоча. Влюбена не съм сигурна дали съм била. Поне от това, което съм чувала да говорят за въпросното влюбване. Да не те слуша главата, да виждаш само розово и всякакъв род уж хубави и сладникави неща.

- Но си обичала? Вижда се...

- О, да! Обичала съм до крайност. Обичала съм толкова, че да простя изневяра и то без да правя проблем от това. Все едно ми продават мухлясъл хляб, а аз казвам добре.. ще взема друг. Знаеш ли какво е един ден да се събудиш и да знаеш, че човека, който до преди малко ти е обяснявал колко специален и незаменим си, всъщност през последните няколко месеца е делил не само леглото си, а и сърцето си с друга? Не съм получила и едно цвете от него, но тя имаше. И цветя, и малки подаръци. Използвал е същите думи към нея, каквито е казвал на мен. А на мен не ми трепна окото, не помръднах. Казах му "добре, къде ще вечеряме?" Гордост имам много. В излишък имам. Ако нямах, щях да се разпадна.

- Какво си ти? Не си човек. От къде тая сила?

- От много такива удари. Не само от мъже. От приятели. Любов нямам до себе си, защото не й давам шанс. Харесват ми някакви хора. Общувам добре с тях, но до там. В момента, когато поискат нещо повече си тръгвам, защото виждам добрите намерения в очите им. Аз съм добра, но не и в тази ситуация. Тук съм студена. Не мога да им върна това, което те искат да ми дадат. Това ще е нечестна сделка, а аз съм честен играч. Не чувствам нищо. Доверие? Не знам какво значи това.. Мнителна съм във всяка дума, във всяко действие. Отговорих ли ти на въпроса?

- Почти. Мисля, че имаш нужда от любов..

- Мисля, че това съм го чувала и преди, но не се получи.

- Не е бил добър търговец. Не си попаднала на правилния човек.

- Най-вероятно е така. Така казват всички. Не се самосъжалявам, нито слагам някаква стена. Това съм аз и не обичам да бъда мъченица. Понякога ми е товар, но си е моят товар. Заради това не обичам и да пиша за любов. За своя любов. Пиша за чужда. Умея да чувствам това, което хората ми разказват. Да изпитам това, което и те. И го изразявам в няколко реда. Ако трябва да пиша за нещо свое, то ще е... идея си нямам какво. Някакво смотано. 

- Ами напиши го, де. След като не си опитала, не можеш да казваш какво ще е. Пробвай, може би ще се получи нещо хубаво.

- Някой ден... обещавам!

- Някой ден е ден, който не идва никога. Дай да говорим в някакви по-кратки срокове?

- Утре?

- Утре е по-добре. В утре винаги има някаква магия. Днес сме лоши, безсърдечни, уморени, но утре може да сме по-добри, може би щастливи? Знае ли човек какво му е подготвило едно утре, надали...

- Утре ще разберем. Благодаря. Понякога човек има нужда от различна гледна точка, която да се окаже в съвпад с неговата. Просто, за да чуе мислите си отстрани. Харесвам такива разговори, в който не търсиш съгласието на човека отсреща или неговото одобрение.

- Както е казал Букай: "Аз живея моя живот и ти живееш твоя. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти, нито пък ти - за да сбъднеш моите. Ти си ти и аз съм аз, и ако случайно ти и аз се срещнем, ще е прекрасно. А ако се разминем, нищо не може да се направи..."

- Лека вечер. Може скоро да се разминем отново тук.

- Не идвам често, но бих започнал да го правя.

- Може да го направим по-лесно... Лека вечер и до вторник? 

- Хм... До вторник!

Автор: Силвия Крумова

Още от Силвия може да прочетете в SilviÁmica.