Иван Русланов: Книгите, които ме промениха
Писател и журналист - така най-кратко може да представим Иван Русланов, който е автор на романите "Черният ангел: Раждането на един от нас” (2011) и "Среднощни светлини" (2016) и сборника с разкази "Искри човечност" (2015).
Иван Русланов е роден на 18 април 1991 г. в Костинброд, завършва "Медии и журналистика" в УНСС, има магистратура по "Бизнес журналистика". Две години работи във в. "Стандарт", а в момента е журналист в програма "Хоризонт" на БНР.
Ето какво сподели Иван Русланов пред HighViewArt.com за книгите и четенето:
Иван: "Преди да ви запозная с любимите си книги, трябва да кажа, че не съм ги подреждал по степен тип "топ 10". Това са авторите и книгите, от които съм се учил. И продължавам да се уча. Не мога да ги деля, не мога да ги подреждам по "любимост". Според мен, всяка една то тези книги, трябва да бъде прочетена поне веднъж в човешкия живот."
Книгите, които промениха Иван Русланов:
1. "Дамата с камелиите" от Александър Дюма–син
Иван: "Трябва да си призная. Това е книгата, която ме вдъхнови да създам моето най-специално произведение. Една голяма история, събрана в малко страници. Да, за любовта. Но и не само. Книга за саможертвата. За добротата. За чувствата, които прикриваме. За това колко жестоки можем да бъдем, когато обичаме. "Дамата с камелиите" е пример за безсмъртна история. Родена от истинската любов на Алкесандър Дюма към куртизанката Мари Дюплеси... И превърнала се във вечност."
2. "Джейн Еър" от Шарлот Бронте
Иван: "Сестрите Бронте са учебник по вълнуващо писане. Те не оставят героите си безучастни, не ги правят скучни, не им нахлупват маски. Дават им пространство и създават истории, надживели твърде рано починалите талантливи сестри. "Джейн Еър" на Шарлот Бронте е моят фаворит от книгите им. Заради духовната си сила и заради това, че не позволява на човечността да умре в душата й, въпреки трудностите, през които преминава, Джейн Еър печели моите най-силни симпатии. Един малко жесток, малко романтичен, дори и леко наивен на моменти, но болезнено красив роман."
3. "Осъдени души" от Димитър Димов
Иван: "Роман, който изчетох за няколко часа. Взех книгата в полунощ. Около шест сутринта затворих последната страница. Един от любимите ми български романи изпъква с мрачните терзания на героите си, с яркия сблъсък между любовта и маниакалното чувство за дълг. Тъжен роман. Но убийствено красив."
4. "Играта на ангела" от Карлос Руис Сафон
Иван: "През известно време си препрочитам финала на тази книга. Изпълнен с надежда, че любовта, все пак, побеждава. Че може да имаме и втори шанс. Че въпреки неправилните си избори, въпреки объркания свят, има една малка светлина, която оцелява. И ни води към най-прекрасните дни на живота ни. Дори и да е малко закъсняла."
5. "Зеленият път" Стивън Кинг
Иван: "Въпреки че Стивън Кинг е известен с произведенията си в "страшния" жанр, "Зеленият път" е пример за това колко добър универсален автор е той. Книгата разказва не просто история за свръхестествени събития. Тя разказва човешки истории. И ни казва много непреходни истини."
6. "Отклонение" от Блага Димитрова
Иван: "Една книга за закъснялата любов. За онази любов, която се завръща, когато, може би, вече не е нужна. Когато може само да ранява. Всеки може да се открие в "Отклонение". Защото, макар и животът да е продължил, макар и да сме намерили друг любим човек, дори и да сме създали семейство, понякога си мечтаем за него. За отклонението, в което отново ще видим онази голяма, първа любов."
7. "Триумфалната арка" от Ерих Мария Ремарк
Иван: "Защо да пестиш, когато животът не ти спестява нищо?" Един цитат, обобщаващ живота. Ерих Мария Ремарк е автор, който успява да придаде отчаяна красота дори и на кървавото време, през което твори. "Триумфалната арка" е един от най-ярките примери за това."
8. "Унижените и оскърбените" от Фьодор М. Достоевски
Иван: "Един от по-малко известните романи на Достоевски. Но, поне за мен, най-добрият от тях. Една книга, разказваща история за любов, доброта, човечност, желание за живот... Защото добри хора съществуват. Проблемът е, че понякога не ги срещаме в тежките си моменти. И си мислим, че не съществуват. Книги като тази ще ни докажат точно обратното."
9. "Парижката Света Богородица" от Виктор Юго
Иван: "Едва ли има човек по света, който не знае историята на Есмералда, Квазимодо и Клод Фроло. Роман, който задава хиляди въпроси, както всяка велика класика. Какво е красотата? Каква е границата между любов и грях? Не бързаме ли като лепим етикета "грозен", "недъгав" и т.н.? Теми, от които и до днес се вълнуваме."
10. "Серенада" от Зюлфю Ливанели
Иван: "Още една съвременна книга, която ме спечели преди няколко години. Чудех се как накратко да я представя. Силата на музиката и трагедията на една любов - може би така ще е най-добре. В книгата има много интересни исторически факти, ще видите за кой период от време се отнасят, когато я прочетете (има и връзка и с България)."
