Как да бъдем по-добри лидери (и хора)

3 януари 2015

Да бъдем лидери придобива все по-голямо значение в динамично развиващия се свят, в който нуждата от гъвкавост и адаптивност постоянно нарастват. В тази статия ще обърнем внимание на лидера като на човек, който е отдаден на постоянното развитие на себе си и на активното участие в променянето и подпомагането на средата.

Лидерът е полезен на другите и помага в разкриването на техния потенциал чрез личен пример, идеи, насоки и алтернативи на действие в трудни ситуации. Притежаването на лидерски черти е от значение за успеха във всички социални роли.

В тази статия ще научите 5 насоки, които ще ви направят по-добри лидери (и хора).

1. Всеки има различна карта на реалността

Първото нещо, което лидерът трябва да знае е, че всеки има различна карта на реалността. Картата е изграденият от нас модел на реалността, който е различен от "истинската реалност".

Картата е съвкупността от всичките ни преживявания. Тя включва всичко, което някога ни се е случило, приетите от нас убеждения, емоции, навици, нагласи, перспективи, очаквания и цялостна житейска настройка.

Няма правилна или грешна карта, има само полезна и неполезна такава. Понякога съдържанието ѝ, с присъщите убеждения и нагласи е това, което ни ограничава и ни пречи да проявим потенциала си.

За да бъдем успешни лидери и да помагаме на хората в разкриването на техните възможности, трябва да знаем как да променяме неполезните аспекти на картата им. Положението се усложнява от факта, че картите трудно се поддават на промяна. Дори когато искаме да бъдем полезни и да покажем алтернативи на хората, информацията може да бъде отхвърлена.

2. Антисугестивни бариери

Основното нещо, което поддържа статуквото на картата и пречи новата информация да бъде приета е откритата от създателя на сугестологията професор Георги Лозанов система от антисугестивни бариери.

Тя предпазва от всякакъв вид психически въздействия. Съществува при всеки комуникативен процес и може да попречи на положителните послания да бъдат приети.

Също така те пречат на промяната на неполезни убеждения и нагласи, приети от нас от различни авторитети – общество, семейство, учители, приятели. Пример от изследванията на професор Лозанов е, че когато човек преодолее убеждението за нормалните способности на паметта, се разгръщат възможности за запаметяване на големи количества информация.

Според професор Лозанов антисугестивните бариери са три основни вида: емоционална, логична и етична.

Емоционалната e силно изразена при децата. Те, по интуиция или от страх и недоверие, не приемат дадена информация. Много често тази реакция инстинктивна и несъзнателна.

Логичната отхвърля информацията, която противоречи на познанията и убежденита ни. Нещата, които не ни звучат логично или не вярваме в тях, не се приемат.

Етичната антисугестивна бариера отхвърля посланията, които противоречат на етиката и ценностите ни. Според професор Лозанов и този процес е несъзнателен, макар че може да получи съзнателна формулировка.

3. Техниката "отразяване"

За да ни разбере човек и да можем да преодолеем антисугестивните бариери, трябва да общуваме според особеностите на неговата карта. Най-лесно това може да се случи, като прилагаме техниката, позната като "отразяване" (mirroring).

Отразяването е процес, при който по време на общуването възпроизвеждаме поведението на събеседника си. По този начин осъществяваме свързаност, изграждаме доверие и предизвикаме чувства на разбиране и приемственост.

Отразяването се случва на две нива – вербално и невербално:

На невербално ниво отразяваме:

стойката – посока, изправеност, свитост;
движенията – плавни или резки, бързи или бавни;
гласът – начин на изразяване, темпо, сила, тембър, паузи;
дишането – плитко, дълбоко, очестено;
лицева експресия – мимика и емоции.

В началото можем да започнем с опити да отразяваме единствено стойката.

На вербално ниво следим за какво говори човекът и по какъв начин го казва, върху какво поставя акцент. Важно е да осъзнаваме какви думи употребява и да ги използваме.

Картата на всеки човек придава различен смислов оттенък на думите и не можем да бъдем сигурни, че нашето значение отговаря на това на събеседника ни. Дори използването на синоним на някоя от чутите думи може да внесе промяна в смисъла и по този начин да създаде усещане за неразбиране. Затова е добре по време на разговора да използваме думите, които вече сме чули.

Успеем ли да се синхронизираме с картата на събеседника, посланията ни имат по-голям шанс да преодолеят антисугестивните бариери и да бъдат приети и осмислени. Подобна е и техниката за убеждаване, при която поставяме човек в позицията да каже няколко поредни "Да-та", за да повишим вероятността да отговори положително и приемащо на следващите послания.

Доколко сме успели показва повишаването на харизмата ни и чувството, че сме симпатични на нашия събеседник , който ще си каже „този човек ми е доста приятен“.

4. Отношението към човека

"Ако приемем човек какъвто е, го правим по-лош, но ако го приемем какъвто би трябвало да бъде, го правим способен да стане какъвто би могъл да стане." - Гьоте

За да се осъществи връзката и да могат положителните послания да бъдат приети и да предизвикат резултати в живота на хората, от значение е и отношението ни към тях. За да бъдем успешни, трябва да проявяваме:

Разбиране към личността и приемане на нейната карта на реалността.
Любопитство и интерес към личността.

Лидерът трябва да умее да оттегля крайната преценка и да не бърза със заключенията. Да се интересува от човека и неговите преживявания. Така събеседникът е предразположен да се чувства комфортно, защото всеки обича да говори за себе си, да споделя какво го вълнува и какви са интересите му.

Вяра в човека – неговите способности и умения, както и в наличието на неоползотворени потенциали, чакащи своя момент.

Силата и важността на вярата и като цяло на отношението (с характерните емоции) се потвърждава от откритите системи от огледални неврони в човешкия мозък. Те изпълняват функцията за разпознаване и отразяване на състоянието на събеседника.

Например, ако наблюдаваме ядосан човек, огледалните неврони ни помагат да разберем изразяваното от него състояние и също така го отразяват в нас под формата на невронни мрежи.

А ако ние изразяваме вяра в човешките възможности, в мозъка на събеседника ни се образуват невронни мрежи, провокиращи вярата. Така човек може да започне да вярва повече в себе си, на практика пренасяме нашата вяра в него. По този начин помагаме за промяната, дори физиологично.

5. Ефективното слушане

За да разберем какви насоки и идеи ще са полезни на събеседника ни трябва да умеем да слушаме ефективно. Ефективното слушане е предпоставка за създаването на качествени взаимоотношения.

Придобивайки това умение лесно ще превърнем всеки разговор в полезно и интересно събитие за всички участници. В работен контекст чрез него ще се допускат по-малко грешки и хората ще бъдат по-продуктивни, а в личен план ще изградим емоционално пълноценни и хармонични отношения.

Лесни начини за развиване на това умение са:

Да се остави събеседника да говори
Да говорим единствено, за да подпомогнем изказването на събеседника
Да не го прекъсваме и да не довършваме изказванията му
Да правим обобщения, за да сме сигурни, че сме разбрали правилно
Да задаваме въпроси. Само по себе си това е умение, което изисква отдадено практикуване. Въпросите са важен инструмент за изследване света на събеседника, а също и за неговата промяна.

Лидерството е път, който се върви цял живот. Важно е да не забравяме да бъдем лидери първо на себе си. А с всекидневни упражнения и вяра в собствените, както и във възможностите на другите, можем да направим успеха свой спътник.

Още интересни статии на автора може да откриете в неговия блог.