Как да бързаш бавно?
"Бързо, бързо, закъсняваш!" – колко често си си казвала това? А колко пъти ти се е струвало, че денонощието има твърде малко часове? Колко често не са ти достигали един ден или само няколко часа, за да стане проектът, по който работиш перфектен? Разпозна ли се в описанието?
Повечето от нас са свикнали с усещането, че постоянно закъсняват и знаят, че колкото и да работят, все остава нещо за довършване. Колкото по-дълго живеем с това усещане обаче, толкова повече свикваме с подсъзнателната нагласа, че на нас не може да се разчита изцяло, защото рядко успяваме да свършим 100% от заплануваното. Това е опасен капан, защото разклаща нашата увереност. Как да се спасим от него:
1. Дай си сметка откъде идва усещането ти, че няма време.
Кой е човекът, който ти е казвал "бързо, бързо, закъсняваме", когато си била малко дете? Аз чувам тези думи с гласа на баща ми и си спомням как ме подръпва, за да вървя по-бързо към детската градина, а той да успее да отиде на работа навреме.
Като ти повтарят "побързай, побързай" всеки ден, ти израстваш с нагласата, че за да успееш е нужно да бързаш. С времето бързането започва да се превръща в твое естествено състояние. Понякога дори се появява чувството, че нямаш право да си отпусната и спокойна, че нещо не е наред или ще се обърка, ако си такава.
2. Редуцирай графика си и го направи разумен.
Когато планираш задачите си за следващите дни, дай си сметка какво количество работа успя да свършиш днес. В момента, в който се заловиш да мислиш, че утре ще е повече, защото ще си в по-добра кондиция, по-отспала или по-малко ще те прекъсват, си кажи "стоп кадър".
Новият ден ще дойде със своите си особености и обстоятелства, които ти не можеш да предвидиш. Остави луфт между отделните ангажименти и спри да си въобразяваш, че можеш винаги от едната задача/среща да връхлиташ в другата. В противен случай резултатът е напрежение и предварителна обреченост на графика.
Запомни, че за да повишиш увереността в собствените си сили е нужно сама на себе си да покажеш, че си в състояние да следваш графика си. За тази цел го прави постижим, а не свръх амбициозен.
3. Спри, когато бързаш най-много – поеми дълбоко въздух, издишай.
Дай си право да усетиш мига тук и сега и да прецениш кое е важно за теб в момента. Има случаи, в които сме толкова преуморени, че ни е трудно да бъдем ефективни.
Вместо да си дадем пространство да починем и да презаредим батериите обаче, ние бързаме да свършим задачите и често правим хаотични действия. Така, както не можем да продължим да говорим по телефона, ако батерията му е паднала и ние имаме нужда да се напълним отново с енергия.
4. Научи се да казваш "не".
Ако дните ти са задъхани, а задачите са твърде много, те съветвам да анализираш с колко от тях си се натоварила, защото някой друг те е помолил да свършиш нещо за него и ти си се съгласила без изобщо да се замислиш дали имаш капацитет за това.
Казването на "не" ни помага да отстояваме границите си. Ако ти е трудно да го направиш, можеш да започнеш, като си оставяш отворена вратичка с думите "ще помисля", "ще си погледна графика и ще ти кажа дали мога да го направя".
5. Делегирай – това умение е пряко свързано със способността да казваш "не".
Докато смяташ, че ти единствена може да свършиш работата най-добре и го показваш на хората, ще се чувстваш бързаща и задъхана. Изпрати перфекционизма си в ъгъла и помоли околните за помощ. Направи го с уважение към техните способности и с вярата, че могат да се справят.
6. Въведи си ден без часовник.
Знаете ли, че най-голяма част от скандалите между двойките са през почивните дни? А чували ли сте, че годишната отпуска е стрес за организма? Учените са установили, че хората с интензивен работен ритъм остават напрегнати и в готовност за действие почти през цялата първа седмица на почивката си. Истинският релакс настъпва едва през втората седмица.
Всъщност ние сме така отдадени на бързането и на това да сме постоянно заети, че трудно успяваме да се изключим от този режим. Поради тази причина е нужно да тренираме. В дните без часовник се отпусни и се наслаждавай на живота, открий удоволствието на това да се слееш с неговия ритъм и да не го пришпорваш.
Начинът, по който живеем зависи изцяло от нас – не от парите и обстоятелствата, а от нашата гледна точка към тях. Това, което имаме със сигурност е днешният ден, нека да го прегърнем и да го усетим истински.