Кина Маринова: три стихотворения за любовта

През октомври 2018 г. излезе от печат първата книга на Кина Маринова - "Родени в тишина" със 155 стихотворения. Подготвя се втората - "Високо", също със 155 стихотворения.

Кина Маринова е включена в два алманаха на съвременната българска литература и в два на балканската литература, превеждана е на сръбски. Имам награди от национални поетични конкурси.

Ето три стихотворения за любовта от Кина Маринова:

ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ

Любовта си отиде, предадена.
Взе си сака със спомени само.
Не забрави тя думата дадена,
затова не погледна през рамо -

да не вижда очите, излъгали,
да не чува фалшивите думи.
Но когато достигна до ъгъла,
я пронизаха сякаш куршуми.

Той дори не извика след нея,
не пророни ни стон, нито дума.
Тя с тълпата сега ще се слее
и ще тътри нозете си в шумата.

И кому ли са нужни въздишки?!
По-добре е без тях, тя го знае.
...Ех, дано не е така с всички
и дано някой пак я познае.

***

ПРЕЗ ЕСЕНТА

Защо се сърдиш!? Мигар съм виновна,
че съм обичала и че не мога вече!?
Тъгата ми, повярвай, е огромна,
че любовта е толкова далече.

В стомаха ми не пърхат пеперуди,
а и кафето сутрин е горчиво.
Да, някога аз също бях от лудите,
да, някога бях волна самодива.

Мъжете губеха от мъжката си сила,
по пълнолуние ги омагьосвах,
завивах ги с косите си от свила...
А днес съм тайнствена и недокосната.

По-пуста ли съм или по-богата,
далечна, помъдряла и скептична?
...След края на едничкото ни лято,
през есента по-трудно се обича.

***

МАНСАРДАТА

В мансардата под старата Луна,
при гълъбите и при залезите,
гнездо си беше свила любовта
и пазеше се там от набезите

на ежедневието монотонно, сиво,
на злоба, гняв и хорска суета.
И правеше мансардата красива...
(В това е смисълът на любовта.)

Един за друг и двама бяха луди,
споделяха и слънчев смях, и тайни.
Но се загубиха в едно безлуние
и радостта оказа се нетрайна.

...В мансарда друга ходи той, богата,
дори е със съпруг и със деца...
Мансарди много, казват, по Земята,
ала живее ли във всяка любовта?