Кога започна животът ми?
От HighViewArt
Кога започна животът ми?
Когато за първи път усетих очите на мама над мен?
Когато за първи път успях да си вържа връзките на обувките и станах гордостта на татко?
Когато оставях всяко лято по две ожулени колене на чисто новия асфалт?
Когато усетих, че избирам цвета на дрехите съобразно очите си?
Когато обух токчетата на мама и си легнах с тях?
Когато получих първото "слаб" по математика?
Когато се влюбих?
Не, не. Тогава не се расте.
Растеш, докато слушаш нещо любимо, усещаш колко ти е липсвала една добра дума, едно мисля те, което препълва чашата ти с вкус на дъжд.
Растеш, докато се отказваш от нещо любимо, за да отстъпиш място на новото.
Растеш, докато правиш ежедневните си избори, които чертаят пътя ти напред, а понякога и мъничко встрани.
Растеш след всяко изречено обичам те на ум.
Растеш, когато се усмихваш с душата си, а някой отсреща е доловил от емоцията ти.
Растеш, когато започнеш да пристъпваш уверено и едновременно с това си бършеш сълзите от нещо, което е допринесло да си точно това , което си – себе си.
Растеш, докато обясняваш имена на улици на малко познат език.
Растеш, докато спираш, за да погледнеш небето и да пожелаеш твоето си.
Растеш, докато припознаваш аромата на първата питка, която те оставиха да омесиш сама.
Растеш, докато съботно-неделния ти сън започва да се скъсява дотолкова, че ти се приисква да си доспиш, пък каквото ще да става.
Растеш, докато бързаш, чакаш, изненадваш се на срещите си, очароваш и/ли разочароваш.
Растеш, докато разглеждаш с умиление салфетките, които една стара кутия от спомени пази.
Растеш, докато се бориш с усещането, че можеш и по-добре.
Растеш, докато слушаш как дъжда преобръща лятото в есен, тихо през нощта.
Растеш, докато привързаностите към хора, места и събития не са се превърнали в съжаления.
Растеш, докато успяваш да си простиш вглеждайки се в разплисканите капки oт фонтана.
Растеш, докато се стремиш спектаклите, концертите, представленията, зашеметяващата игра на Театъра да глезят сетивата ти, винаги когато ти се прииска.
Растеш, докато пазиш тишина, умееш да замълчиш, но присъстваш.
Растеш, с осъзнаването, че колкото повече време си мислиш, че имаш толкова по-бързо сезоните се менят.
Растеш в "тук съм, с теб."
Когато има на кого да споделиш тези думи, вече си спрял да растеш.
Пораснал си!
Мари
